Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Лорд Чизанте не беше в салона.

— Ако обичате, седнете — предложи им делово Хелсе. — Лорд Чизанте ще дойде всеки момент — той им кимна и напусна помещението.

Изминаха няколко минути, преди да се появи Чизанте. Беше облечен в дълга бяла тога, бели обувки и носеше на главата си малка черна шапчица. Изглеждаше кисел и раздразнителен, докато местеше поглед от един на друг.

— Кой е човекът, с когото разговарях преди?

Хелсе му прошепна нещо в ухото и той се обърна към Рейт.

— Ясно. Е, в такъв случай, чувствайте се като у дома си. Хелсе, нареди ли да поднесат нещо освежително?

— Разбира се, ваше превъзходителство.

Появи се прислужник с количка, върху която бяха подредени сладкиши, кубчета пикантно месо, кани с вино и гарафи с есенции. Рейт поиска вино, Траз — чаша сироп. Анахо си сипа зелена есенция, лорд Чизанте избра ароматна димяща пръчка и закрачи напред-назад, като я размахваше във въздуха.

— Имам лоши новини за вас — заговори той без предисловие. — Реших да променя решението си относно възнаграждението, така че не очаквайте да получите нищо от мен.

Рейт сръбна от виното и помисли, преди да отговори.

— Означава ли това, че ще се доверите на твърденията на Дордолио?

— Не мога да разисквам с вас този въпрос. Приемете решението ми в най-общ смисъл.

— Лично аз нямам никакви претенции към вас — рече спокойно Рейт. — Пристигнах вчера само за да ви съобщя вестта за вашата дъщеря.

Лорд Чизанте приближи пръчицата към ноздрите си.

— Обстоятелствата около нейната кончина вече не ме интересуват.

Анахо се изсмя презрително.

— Съвсем обяснимо! В противен случай ще бъдете принуден да изпълните дадената дума!

— Ни най-малко — възрази лорд Чизанте. — Думите ми бяха предназначени само за персонала на Син нефрит.

— Ха-ха! Кой ще ви повярва, след като се оказа, че сте наели убиец за моя приятел?

Лорд Чизанте отстрани пръчицата и го изгледа стъписано.

— Убиец? Какво означава това?

— Вашият помощник — Рейт посочи Хелсе — е сключил договор тип осемнайсет на мое име. Смятам да предупредя Дордолио, слугата ви си има отровно жило.

Лорд Чизанте изгледа намръщено Хелсе.

— Какво ще кажете за това?

Хелсе изглеждаше така, сякаш всеки миг ще заплаче.

— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.

— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.

Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.

Рейт се изправи.

— Изглежда, нямаме повече работа тук.

— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?

Рейт бавно поклати глава.

— Позволете да бъда скептичен, вече на два пъти вие променяхте твърде лековато решението си.

Лорд Чизанте се извъртя рязко. Пръчицата падна върху килима, където димът й се усили. Рейт се наведе, вдигна я и я постави в един пепелник. Междувременно Чизанте бе излязъл.

— Защо го направи? — попита насмешливо Хелсе.

— Отговори си сам.

Лордът се появи отново. Махна на Хелсе да се отдръпнат в ъгъла, където двамата размениха няколко тихи думи, после Чизанте отново излезе.

Хелсе се обърна към Рейт.

— Лорд Чизанте ме упълномощи да ви заплатя сумата от десет хиляди секвина, при условие че напуснете Кат незабавно и се върнете в Котан с първия кораб от Верводей.

— Нетърпението на лорд Чизанте е колкото странно, толкова и необяснимо — подхвърли Рейт.

— Това ли е таванът на неговите възможности? — попита нехайно Анахо.

— Лордът не ми е поставял ограничения — призна Хелсе. — Той държи да си тръгнете и е готов да ви помогне с всичко необходимо за целта.

— В такъв случай ще поискаме един милион — рече Анахо. — Щом ни предлагате да участваме в тази позорна сделка, нека поне се продадем скъпо.

— Твърде скъпо — поклати глава Хелсе. — Двайсет хиляди секвина е по-разумна цена.

— Недостатъчно са — възрази Рейт. — Трябват ни повече.

Хелсе огледа тримата мълчаливо. Накрая рече:

— За да не губим повече време, ще ви съобщя максималната сума, която лорд Чизанте е готов да заплати. Тя е петдесет хиляди секвина, според мен доста щедро предложение, включващо и транспорта до Верводей.

— Приемаме — кимна Рейт. — Излишно е да казвам, че очаквам от теб да прекратиш договора с гилдията на наемните убийци.

Хелсе се усмихна злобно.

— Вече получих нареждания по този въпрос. Кога смятате да отпътувате от Сетра?