Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Реформаторът махна небрежно и подигравателно с ръка.

— Ето ни — страховитият „култ“ в цялата му сила и мощ. Виждали ли сте някога по-буйна и необуздана сцена?

— Култът — заговори Хелсе с нравоучителен тон — е обект на всеобщо презрение не заради изгледа на стаите за срещи, а заради провокационните му предположения.

— „Предположения“, как ли пък не! — провикна се реформаторът с глас, в който се долавяше леко раздразнение. — Другите ни съдят, но ние сме избраните да съхраним знанието.

— Какво по-точно знаете? — намеси се Рейт.

— Знаем, че хората не са родени на Тчай.

— Как е възможно да го знаете? — попита Хелсе. — Човешката история тъне в забрава.

— Това е интуитивна Истина. Сигурни сме, че ще дойде денят, когато човешките влъхви ще призоват потомството си обратно в родния дом! И тогава ще настъпи неописуема радост! Родният дом е свят на изобилие, където въздухът доставя наслада на дробовете. По-голяма от тази на най-сладкото ифталско вино! Там има златни планини, коронясани с опали и гори на блянове! Смъртта не е съдба, а случаен инцидент, всички хора се обичат и са приятели, а храна има навсякъде и е леснодостъпна.

— Прекрасна картина — кимна Хелсе, — но не смяташ ли, че е рожба на неосъществени желания? Или по-скоро, непотвърдена догма.

— Възможно е — склони неочаквано упоритият реформатор. — Но не е задължително догмата да е лъжлива, нали? Това са доказани твърдения и погледнете: ето истинското изображение на Родния дом! — той посочи един глобус с диаметър три стъпки, който висеше на нивото на очите.

Рейт се приближи да огледа глобуса, като накланяше глава на една и друга страна, за да проследи очертанията на континентите. Имаше странни прилики и отчайващи несъответствия. Хелсе застана до него.

— На какво ти прилича това? — попита той с безгрижен тон.

— На нищо особено.

Хелсе изсумтя едновременно облекчено и разочаровано, поне така се стори на Рейт.

Една от жените надигна обемистото си тяло от пейката и пристъпи към тях.

— Защо не се присъедините към нас? — попита тя. — Нуждаем се от нови лица и свежа кръв, за да разширим вълната на познанието. Не искате ли да ни помогнете да се свържем с родния дом?

Рейт се засмя.

— Съществува ли някакъв практически метод за това?

— Естествено! Телепатията! Друг начин просто няма!

— А защо не построите космически кораб?

Жената зяпна объркано и погледна втренчено Рейт, сякаш да се увери, че говори сериозно.

— Къде да си намерим кораб?

— Не се ли продават? Дори малки?

— Никога не съм чувала за подобно нещо.

— Нито пък аз — добави сухо Хелсе.

— И как ще стигнем дотам? — продължи да се гневи жената. — Родният дом се намира в съзвездието Клари, но космосът е голям, ще трябва да летим цяла вечност.

— Да, сериозен проблем — съгласи се Рейт. — Но все пак, ако приемем, че предположението ви е вярно…

— Ако приемем?! Предположение? — прекъсна го дебеланата с потресено изражение. — Разкрития, бих ги нарекла по-скоро.

— Вероятно. Мистиката едва ли е най-практичният подход към космическите пътешествия. И така, да предположим, че по един или друг начин се сдобивате с космически кораб. Ако това стане, ще имате възможност да докажете верността на своите твърдения. Достатъчно е да се отправите към съзвездието Клари, като от време на време прослушвате космоса за радиосигнали. Рано или късно, ако светът, който наричате Роден дом, съществува, ще се натъкнете на такива.

— Интересно — намеси се Хелсе. — Искаш да кажеш, че подобен свят, ако наистина съществува, ще бъде достатъчно развит, за да излъчва сигнали?

Рейт повдигна рамене.

— След като предполагаме съществуването на света, защо да не предположим и за сигналите?

Хелсе нямаше какво да възрази. Реформаторът избра този момент, за да се намеси в разговора.

— Много изобретателно, но наивно! Как например ще се сдобием с космически кораб?

— С достатъчно средства и техническа помощ бихте могли да построите такъв.

— Като начало — възрази реформаторът, — нямаме никакви средства.

— Това е най-малкият проблем според мен — подхвърли Хелсе.

— Втората възможност е да се закупи малък кораб от някоя от космическите раси на планетата — дирдири, уонки, може би дори от сините часки.

— Отново въпрос на секвини — махна с ръце реформаторът. — Колко ще струва подобен съд?

Рейт погледна към Хелсе, който мърдаше с устни.

— Половин милион секвина, ако изобщо намерим някой, който би искал да го продаде, в което се съмнявам.