Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Третата възможност е директен подход — продължи Рейт. — Конфискация — просто и ясно.

— Конфискация? От кого? Макар да сме членове на „култа“, ние не сме безумци.

— Този човек е безнадежден романтик — поклати глава дебелата жена.

Реформаторът добави с поомекнал глас:

— С радост бихме ви приели за наш сътрудник, но ще ви посъветвам да се заемете с ортодоксалната методология. Два пъти седмично се провеждат курсове по мисловен контрол и проекционна телепатия — на илсден и азден. Ако сте съгласен да вземете участие…

— Боя се, че е невъзможно — прекъсна го Рейт. — Въпреки това смятам програмата ви за интересна и се надявам да ви възнагради за положените усилия.

Хелсе кимна любезно и двамата си тръгнаха. Известно време вървяха по алеята, без да разговарят. Хелсе пръв наруши тишината.

— Е, какво ти е мнението сега?

— Случаят говори сам за себе си.

— Убеди ли се, че твърденията им са неправдоподобни?

— Не бих стигал дотам. Учените без съмнение са открили биологични връзки между пнуми, фунги, нощни кучета и други местни същества. Сините, зелените и старите часки също имат недвусмислени белези за общия си произход, както и разновидностите на хората. Но пнуми, уонки, часки, дирдири и хора са биологично различни. Какво ти подсказва това?

— Съгласен съм, че обстоятелствата са странни. Имаш ли някакво обяснение?

— Преди това се нуждаем от още факти. Може би реформаторите ще овладеят телепатията и ще изненадат всички ни.

Хелсе не отговори. Отново закрачиха в мълчание. Свиха зад един ъгъл. Рейт дръпна Хелсе за ръката.

— Тихо! — просъска и зачака.

Чу се тих шум от стъпки и една тъмна фигура се показа зад ъгъла. Рейт сграбчи непознатия, завъртя го и му приложи задържаща хватка. Хелсе обикаляше около двамата — тъй като Рейт все още не му вярваше, стараеше се да не го изпуска от поглед.

— Светни ми — рече му той. — Да видим кого държим тук. Или какво.

Хелсе извади малка крушка, потърка я и тя засия. Пленникът се дърпаше, риташе и блъскаше, Рейт го стисна по-силно, но непознатият се наведе и го преметна през рамо. Нададе радостен вик, но в този миг блесна металическо острие и гласът му премина болезнен стон.

Хелсе наведе крушката и извади кинжала от гърба на гърчещото се тяло, докато Рейт се надигаше с израз на неодобрение на лицето.

— Прекалено си чевръст с оръжието — отбеляза той.

Хелсе повдигна рамене.

— Такива като него често имат жило — поясни той и преобърна трупа с крак, чу се тихо дрънчене като от стъкло върху паважа.

Двамата се надвесиха предпазливо над бялото лице, полуприкрито под екстравагантната широкопола шапка.

— Шапката му е като на пнумек — отбеляза Хелсе — и е блед като призрак.

— Или уонкоид — добави Рейт.

— Струва ми се обаче, че не е нито едното, нито другото, но не мога да кажа какво е. Може да е мелез, хибрид, каквито, доколкото знам, са най-подходящи за шпионска работа.

Рейт свали шапката и отдолу се показа голо теме. Лицето бе с фини черти, отпуснати мускули, носът бе тънък и завършваше с бучка. Очите, полуотворени, изглеждаха черни. Рейт се наведе още малко и забеляза, че темето е било гладко обръснато.

Хелсе оглеждаше боязливо улицата.

— Хайде, да се махаме, преди да ни завари някой патрул и да вдигне тревога.

— Не бързай толкова — спря го Рейт. — Няма никой наоколо. Подръж светлината — стой така, че да виждаш надолу по улицата.

Хелсе се подчини и така Рейт можеше да го наблюдава, докато обискираше, трупа. Дрехите издаваха неприятен тежък мирис, стомахът на Рейт се разбунтува, докато шареше с ръце под тях. Във вътрешния джоб на сакото напипа сноп листа. На колана висеше кожена кесия, която също откачи.

— Хайде! — просъска нетърпеливо Хелсе. — Не бива да ни открият тук, инак ще изгубим положение.

Те продължиха към Овала и се спуснаха в „Ханът на пътешественика“.

— Вечерта беше интересна — отбеляза Рейт. — Научих много неща.

— Ще ми се да можех да кажа същото — отвърна Хелсе. — Какво взе от трупа?

Рейт извади кесията, която съдържаше шепа секвини. Показа и снопа с листа и двамата ги разгледаха на светлината, която се процеждаше от прозорците на хана — бяха изписани със странни разноцветни четириъгълници.

Хелсе вдигна очи към Рейт.

— Познаваш ли тази писменост?

— Не.

Хелсе се разсмя.

— Това е уонкски.

— Хм. И какво може да означава това?

— Само още една загадка. Сетра е кошер на интриги. Тук гъмжи от шпиони.