Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— А шпионски прибори? Микрофони? Камери?

— По-безопасно ще бъде да предположим, че ги има.

— Което означава, че най-вероятно помещението на реформаторите също се наблюдава. Май не биваше да им давам разни съвети.

— Ако те е подслушвал мъртвецът, няма от какво да се безпокоиш. Но позволи ми да задържа тези бележки. Ще помоля да ги преведат — тук има една колония локхари, някои от тях разбират уонкски.

— Ще отидем заедно — предложи Рейт. — Утре ще ти бъде ли удобно?

— Защо не? — отвърна Хелсе навъсено. Той погледна към Овала. — И накрая — какво да предам на лорд Чизанте относно наградата?

— Ще ти дам отговор утре.

— Ситуацията може да се изясни и по-рано — подсмихна се Хелсе. — Ето го и Дордолио.

Рейт се извърна и видя, че Дордолио крачи към тях, следван от двама приветливо усмихнати кавалери. Дордолио обаче без съмнение бе в плен на гнева. Спря на две крачки от Рейт, издаде глава напред и изръмжа:

— Нямаш ли срам? Съсипа ме с твоите дребни мошеничества — свали шапката си и я хвърли в лицето на Рейт. Адам се отмести встрани и шапката отхвърча към Овала.

Кавалерът размаха пръст пред лицето на Рейт и той отстъпи крачка назад.

— Смъртната ти присъда е подписана — заяви Дордолио. — Но няма да ти окажа честта да я изпълня с моята сабя. Убийци от най-нисшата каста ще те удавят в животински изпражнения. Двайсет парии ще те пребият с пръчки! Псе ще разнася главата ти по улицата, захапало я за езика!

Рейт раздвижи устни в мъчителна усмивка.

— Чизанте ще стори същото за теб, по моя молба. Това е не по-лоша награда от всяка друга.

— Чизанте, как не! Отвратително парвеню, жалък дегенерат. Камък върху камък няма да остане от Син нефрит, рухването на замъка ще бъде кулминацията на този цикъл.

Хелсе пристъпи леко напред.

— Преди да продължите с несравнимите си красноречия, нека ви съобщя, че съм представител на фамилията Син нефрит и ще бъда принуден да запозная лорд Чизанте с характера на вашите коментари.

— Не ме занимавайте с дреболии! — тросна се Дордолио. Насочи разтреперан от гняв пръст към Рейт. — Донеси ми още сега шапката, иначе очаквай утре първото от Дванайсетте докосвания!

— Склонен съм на подобна отстъпка — заяви Рейт, — ако това ще бъде достатъчно, за да ни освободиш от присъствието си — той вдигна шапката, отърси я от прахоляка и му я подаде. — Получаваш я в състоянието, в което я хвърли през площада — с тези думи заобиколи кавалера и влезе в преддверието на странноприемницата. Дордолио се изсмя пресипнало, плесна се с шапката по бедрото и даде знак на другарите си, че могат да си вървят.

В преддверието на странноприемницата Рейт попита Хелсе:

— Какви са тези „дванайсет докосвания“?

— На определени интервали — ден, два или повече — наемен убиец докосва жертвата с клонче. Дванайсетото докосване е фатално, човекът умира. Чрез натрупване на отровата, чрез единична смъртоносна доза или по внушение — знаят го само от гилдията на убийците. А сега трябва да се връщам в Син нефрит. Чизанте ще бъде заинтригуван от моя доклад.

— Какво смяташ да му кажеш?

Хелсе се подсмихна.

— Питаш точно ти — най-тайнственият от всички хора? Ще предам на Чизанте, че си съгласен да приемеш наградата и че вероятно скоро ще напуснеш Кат…

— Не съм казвал подобно нещо!

— И въпреки това ще го включа в доклада си.

Рейт се събуди от бледата слънчева светлина, едва прозираща през плътните дървени щори на прозорците. Той се изтегна на неудобното тясно легло, обмисляйки живота си. Нямаше никакви причини да изпитва каквато и да било радост. Кат, където се бе надявал да открие гъвкаво възприемане на света, просветление и вероятно съдействие, бе място също толкова неразбираемо и опасно, колкото и Аманската степ. Вече нямаше никакво съмнение, че ще е глупаво да се надява да построи космически кораб в Сетра.

Рейт се опря на стената, унесен в мисли. Бе преживял ужас, мъка, крушение на мечтите, но имаше и съответните моменти на триумф и надежда, дори няколко пристъпа на краткотрайна радост. Ако умре утре — или след дванайсет дни, след дванайсет „докосвания“, — спокойно може да каже, че е имал необикновен живот. Какво пък, защо да не постави съдбата си на изпитание. Хелсе беше предсказал заминаването му от Кат и беше прочел бъдещето му и може би разкрил характера му по-точно, отколкото самият Рейт.

На закуска с Траз и Анахо той описа приключенията си от предната нощ. Анахо намери обстоятелствата за обезпокоителни.