Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Това е безумно общество, сдържано от етикецията, както разваленото яйце се задържа от черупката. Каквито и да са твоите цели — а понякога си мисля, че си най-невъобразимият лунатик от всички, които съм срещал, — няма начин да ги постигнеш тук.

— Съгласен съм.

— В такъв случай — обади се Траз — какво ще правим?

— Това, което съм намислил, е опасно, може би дори граничещо с глупостта. Но не виждам друга алтернатива. Възнамерявам да поискам от Чизанте пари, които да си разделим. След това всеки ще тръгне по пътя си. Ти, Траз, би могъл да се върнеш в Уинес и там да се устроиш. Може би Анахо ще направи същото. Никой от вас няма да спечели, ако дойде с мен, докато обратното ви е гарантирано.

Анахо погледна към площада.

— Досега ти успяваше да оцелееш, макар да поемеше известни рискове. Интересно ми е какво се надяваш да постигнеш. С твое разрешение ще се присъединя към експедицията ти, която, предполагам, ще бъде толкова отчаяна, колкото и досегашните ти начинания.

— Смятам да отвлека уонкски кораб от космодрума Ао Хидис или отнякъде другаде, ако открия по-удобно място.

Анахо вдигна ръце във въздуха.

— Страхувах се, че ще е нещо от тоя род — сетне се зае да изрежда безброй доводи срещу подобна операция, които Рейт дори не си правеше труда да отхвърля.

— Всичко това е съвсем вярно, ще приключа дните си в уонкски затвор или в стомаха на някое нощно куче, но въпреки това възнамерявам да опитам. Съветвам ви двамата с Траз да се върнете на Облачните острови и да изживеете отредените си дни там.

— Как не! — изсумтя Анахо. — Защо не опиташ нещо не тъй героично, като например да изтребиш пнумите или да научиш часките да пеят?

— Имам други амбиции.

— Да, да, твоята далечна планета, родината на човечеството. Изкушавам се да ти помогна, ако не за друго, то за да ти докажа, че си луд.

— Колкото до мен — заяви със сериозен вид Траз, — бих искал да видя този далечен свят. Зная, че съществува, защото видях с очите си кораба, с който Адам Рейт пристигна.

Анахо погледна младежа с вдигнати от почуда вежди.

— Не си го казвал досега.

— Не си ме питал.

— Че откъде ще ми хрумне да те питам подобно нещо?

— Всеки, който нарича фактите абсурдни измислици, рискува да бъде изненадан от живота — заяви Траз.

— Ако не друго, ще призная, че теорията му за космическата ни връзка с друг свят обяснява по-добре приликата между различните човешки раси.

— Хайде стига — намеси се Рейт. — Да впрегнем силите си на работа, след като и двамата сте склонни да приключите живота си със самоубийство. Днес ще събираме информация. Ето го и Хелсе, който сигурно ни носи важни новини, ако се съди по израза на лицето му.

Хелсе се приближи и ги поздрави учтиво.

— Снощи, както вероятно се досещате, имах много неща да докладвам на лорд Чизанте. Той се надява, че молбата ти към него ще бъде разумна и ако е така, ще изпълни поисканото с радост. Препоръча ми да унищожим документите, които взехме от шпионина, и аз съм склонен да се съглася с него. Между другото, лордът предложи и други отстъпки.

— От какъв характер?

— Пропусна да уточни, но предполагам, че говореше за по-свободно тълкуване правилата на етикецията във връзка с твоето посещение в двореца Син нефрит.

— Повече се интересувам от документите, отколкото от лорд Чизанте. Ако желае да ме види, нека дойде тук, в странноприемницата.

Хелсе се разсмя.

— Защо ли не съм изненадан от отговора? Ако си готов, мога да те отведа в Южен Еброн, където ще потърсим някой локхар.

— Няма ли яоски книжници, които познават езика на уонките?

— Подобно занимание е най-малкото безполезно.

— Докато някой не поиска да му преведат документ.

Хелсе трепна едва забележимо.

— През сегашния цикъл утилитаризмът е чужда философия. Лорд Чизанте например ще сметне аргументите ти не само за неразбираеми, но и за отвращаващи.

— В такъв случай по-добре да не спорим повече по този въпрос — каза помирително Рейт.

Хелсе беше пристигнал с изключително елегантен екипаж: синя карета с шест алени колела, щедро украсена със златисти гирлянди. Отвътре бе като луксозен салон — със синьо-зелена тапицерия, бледосив килим и сводест покрив, облицован със зелена коприна. Седалките бяха меки, тапицирани с плюш, от всяка страна под прозорците от зелено стъкло имаше бюфет, предлагащ различни сладкарски изделия. Хелсе покани с изтънчен жест гостите да влязат — днес носеше костюм в зелено и сиво, сякаш за да се впише в декора на каретата.