Катрин Курц - Възходът на Дерините

При докосването в олтарната стена пред Дънкан се разкри квадратно отверстие с около двадесетина сантиметра ширина и дълбочина, от което се показа плоска черна кутия. Действайки сръчно, Дънкан извади още два бокала и с показен жест вмести съдържанието на трите в тях. След това, вместо да покрие празния бокал с брокатената му покривка и воала, той плъзна черната кутия между тях и обви и двете със зелената коприна.

След като направи това, той постави другите бокали на място и затвори ликуващо вратичките, заключи ги отново, докато с другата си ръка захлупи отвора в олтарната стена. И едва тогава вдигна бокала с допълнителния му товар, поклони се още веднъж и излезе от светилището. Цялата операция му бе отнела не повече от две минути.

Озовал се отново в сакристията, Дънкан изхлузи епитрахила си и надникна през шпионката. Както и бе очаквал, един от стражите напускаше базиликата — без съмнение, за да разкаже на кралицата за Морган. Но очевидно в него не се бе събудило друго подозрение. Никой не се бе поинтересувал къде е отишъл Дънкан. Другите стражи не бяха помръднали от местата си.

Дънкан обви плоската кутия с епитрахила си и намести празния бокал между няколко други, после се върна в кабинета си и заключи вратата след себе си.

— Срещна ли затруднения? — попита Морган, след като свещеникът отви кутията и я постави на масата.

— Никакви — отвърна Дънкан. Той връчи пръстена с печата на Морган и седна до него. — Макар че в момента един от стражите е на път към двореца, за да съобщи на Джихана къде се намираш.

Морган сви рамене.

— Това и трябваше да се очаква. Нека видим сега какво има вътре. — Той се пресегна и взе кутията в ръце.

— Печатът с грифона и нея ли отваря? — попита Келсън въодушевен, премествайки стола си по-близо до Морган и кутията. — Погледни, на капака й е гравиран грифон!

Морган докосна с печата обозначеното място и кутията се отвори с напевна хармония от звуци. Вътре имаше сгънат пергамент и една по-малка кутийка, обвита в червено кадифе и с щампован златен лъв. Докато Дънкан развиваше пергамента, Морган извади втората кутия и я огледа за кратко.

— За отварянето на тази се иска друг печат, Дънкан — каза той и я сложи на масата до обвития с коприна Огнен пръстен. — Това ли са инструкциите за нас?

— По всяка вероятност, да — отвърна Дънкан, като приглади с ръка сгънатия пергамент и го приближи до светлината на свещта. — Нека видим какво пише тук:

Морган се облегна на стола си и тихичко подсвирна.

— Брайън ли го е писал?

— Неговият почерк е — отвърна Дънкан, сложи пергамента на масата и потропа върху него с финия нокът на показалеца си. — Виж сам.

Морган се приведе напред и хвърли бегъл поглед на текста, наизустявайки строфите, после се облегна отново с въздишка на облегалката на стола.

— А ние смятахме, че Брайъновият ритуал за посвещение в силата е загадъчен. Ако се бе позамислил малко, можеше поне да го направи труден за разгадаване.

Келсън, който следеше разговора с широко отворени очи, не можа повече да се сдържи.

— Искате да кажете, че ритуалът не е същият?

Дънкан поклати глава.

— Ритуалът се сменя с всяко ново поколение, Келсън. Това е предпазна мярка силата да не попадне във вражески ръце. В противен случай някой, да речем, би могъл да научи техниката, да обедини елементите на ритуала и да го използва за свои облаги. По-точно казано, силата е предназначена единствено за законния си наследник, но винаги има начини да се заобиколят тези маловажни подробности.

— О! — простена Келсън с изтънял и несигурен глас. — Тогава откъде би трябвало да започне човек с ребус като този? — Той взе пергамента, сякаш се докосваше до мъничко живо същество, което може да ухапе някого, погледна го подозрително и отново го постави на масата.