Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Ерес и предателство срещу краля — отвърна натъртено Лорис. — Оспорвате ли ги?

— Да, разбира се — каза Морган. Той се пресегна за пергамента и в миг застина на място, щом десетина меча се насочиха към гърлото му. Морган се изсмя с покровителствен тон. — Мога ли да видя заповедта, милорд?

Лорис даде кратък знак и войниците отпуснаха оръжията си. Морган пое заповедта, която Лорис му връчи и й отправи бегъл поглед, държейки я така, че Келсън да може да я прочете през рамо. После нави свитъка и го предаде на Лорис.

— Намирам заповедта ви напълно в съгласие с духа и буквата на закона — спокойно изрече Морган. — Обаче мога да поспоря за поднесените по този начин факти. Разбира се, че ще отхвърля обвиненията. — Той се пресегна към пояса си и свали меча си. — Тъй като призоваването ми в Съвета е валидно, аз се подчинявам в името на закона и доброволно се предавам на правомощията му.

Той предаде меча си на изненадания архиепископ, след което протегна ръце.

— Желаете ли да ми завържете ръцете, милорд архиепископе? Или дадената ми дума е достатъчна?

Лорис отстъпи подозрително, полууплашен и притисна с лявата ръка гръдния си кош.

— Морган, ако това е някакъв номер на Дерините — просъска той и се прекръсти — то, предупреждавам ви…

— Няма никакви номера, милорд — меко произнесе Морган и протегна напред опънати длани в знак на примирение. — Предавам дори оръжието си като потвърждение на добрата си воля.

Той изви лявата си ръка и внезапно в нея проблесна камата му. Преди стражите на Лорис да реагират тоя я връчи на Келсън, пресягайки се през лакът, като му я подаде за дръжката.

— Мой принце?

Без да каже нито дума, Келсън пое тънкото острие и мрачно втъкна камата в пояса си. Накрая Лорис съумя да реагира.

— Чуйте сега, Морган! Това не е нито шега, нито игра. Ако мислите, че можете…

— Архиепископе! — прекъсна го Келсън. — Не желая да слушам заплахи нито от вас, нито от него. Генерал Морган ни демонстрира предаността си и добрите си намерения и мисля, че е време вие да ни покажете своите. Мога ли да ви напомня, че тази кама лесно би си проправила път до гърдите ви, както към ръката ми?

Лорис се изправи в целия си ръст.

— Той не би посмял!

Келсън сви рамене.

— Щом казвате, архиепископе… А сега да приключваме с този фарс. Очакват ме по-важни дела.

— Такива като приобщаване към привържениците на злото ли, Ваше Височество? — просъска Лорис.

— Вашето определение е твърде далеч от съвършенството, архиепископе — озъби се на свой ред Келсън.

Лорис си пое дълбоко дъх в опит да се овладее.

— Официалните процедури се изпълняват буквално, Ваше Височество. Този път не мисля, че съществува възможност той да избегне наказанието.

— Празни думи, архиепископе — подхвърли Морган.

Няколко пъти Лорис сви и разпусна гневно юмруците си, след което направи жест към двамина от стражите си.

— Завържете го.

Стражите се подчиниха, завързвайки отзад ръцете на Морган. Лорис насочи вниманието си към Келсън.

— Ваше Височество, съзнавам, че сте преживели много тревожни събития през последните няколко седмици и съм съгласен да забравя резките думи, които си обменихме. И ако сега желаете да се върнете в покоите си и да си починете, то сигурен съм, че при създалите се обстоятелства Съветът ще ви разбере.

Келсън се разгневи.

— При какви обстоятелства, архиепископе? Действително ли мислите, че ще оставя Морган на милосърдието на майка ми и на вас? И въпреки личните ми чувства по този въпрос, струва ми, се, че е извънредно важно следващият крал на Гуинид да присъства на това заседание. Не сте ли съгласен, архиепископе?

Очите на Лорис проблеснаха, но накрая той схвана нелепостта на продължителните си възражения. Най-сетне успя да се убеди, че момчето, изправено пред него, е наистина следващият крал на Гуинид, колкото и неортодоксални да бяха идеите му засега.

Лорис ниско се поклони, но в погледа му блестеше предизвикателство и неподчинение.

— Както желаете, Ваше Височество — бе всичко, което го чуха да промълви.

Когато накрая Келсън и Морган пристигнаха, в Съвета цареше суматоха.

В залата сега присъстваха още няколко десетки човека освен членовете на Камарата, тъй като Джихана бе дала съгласието си някои от Брайъновите поддръжници и съветници да се присъединят към заседанието за финалната разправа с Морган. До обичайните места около масата бяха поставени допълнително столове, повечето незаети досега. Но техните евентуални притежатели се суетяха объркано наоколо, спореха и обсъждаха ситуацията с високи и кресливи гласове. Макар че нямаха право да гласуват, новодошлите имаха въпреки всичко ясно изразено мнение какво трябва да бъде извършено с могъщия лорд на Дерините — главната тема на разговорите им. Каквито и чувства да будеше лорд Аларик Морган сред хората, пълната апатия не бе едно от тях.