Ръдиард Киплинг: Смелите моряци

— Добро утро, добър ден бих казал. Ти спа почти цяло денонощие, млади момко — беше поздравът.

— Добро утро — каза Харви. Той не обичаше да го наричат „млади момко“ и като човек, спасен от удавяне, очакваше всички да проявяват съчувствие към него. Майка му изживяваше истински ужас, когато той си намокряше краката, но този моряк никак не изглеждаше разчувстван.

— Хайде разкажи ми всичко отначало. За всички ни от началото до края това беше щастливо избавление. Как ти е името? Откъде си (подозираме, че си от Ню Йорк) и къде отиваш (предполагаме в Европа)?

Харви си каза името, името на кораба, от който идваше, разказа накратко случилото се и завърши с пожеланието си да бъде върнат незабавно в Ню Йорк, където баща му щеше да заплати всякаква цена, назована от капитана.

— Хм — измърмори избръснатият мъж, когото речта на Харви ни най-малко не развълнува. — Ние не смятаме никого за специален, още по-малко ако е момче, което в пълно безветрие пада от кораб като чувал с картофи. И още по-малко, ако извинението му е морска болест.

— Извинение! — протестира Харви. — Да не мислите, че съм паднал в мръсната ви лодчица само за разнообразие?

— След като не зная какви са разбиранията ти за разнообразие, нищо не мога да твърдя, млади момко. Но ако бях на твое място, нямаше да обиждам лодката, която по волята на провидението ме е спасила. Първо, защото е просто безбожно. Второ — защото това ме обижда, а аз съм Диско Трууп от „Тук сме“ от Глостър, когото ти, изглежда, не познаваш достатъчно.

— Не зная и не ме е еня — извика Харви. — Достатъчно съм ви благодарен, че ме спасихте и така нататък, но искам да проумеете, че колкото по-скоро ме върнете обратно в Ню Йорк, толкова повече ще ви платя.

— Какво искаш да кажеш? — Трууп повдигна едната си рунтава вежда и подозрително изгледа със сините си очи Харви.

— В долари и центове — обясни Харви, доволен от мисълта, че прави впечатление. — В истински долари и центове. — Той пъхна ръката си в джоба, изпъчи малко корем, като по този начин си въобразяваше, че изглежда важен. — Това е най-големият ви късмет в живота. Аз съм единственият син на Харви Чейн.

— Моите уважения — каза Диско сухо.

— Но ако не знаете той е Харви Чейн, значи нищо не знаете. Това е. Сега обръщайте лодката и да побързаме.

Харви имаше чувство го, че по-голямата част от Америка беше населена с хора, които приказваха със завист за доларите на баща му.

— Може да я обърна, а може и да не я обърна. Свий си корема, млади човече. Сега той е пълен с моя храна.

Харви чу кикотенето на Ден, който се преструваше, че се занимава с нещо около фокмачтата, и кръвта нахлу в лицето му.

— За това също ще ви се плати — заяви той. — Кога предполагате, че ще стигнем до Ню Йорк?

— Аз изобщо не отивам в Ню Йорк. Нито пък в Бостън. Ще стигнем източния бряг около септември, а баща ти, съжалявам, че не съм чувал името му, може да ми даде десетина долара след всичко, което казваш. А може и да не ги даде.

— Десет долара! А вижте аз… — Харви пъхна ръка дълбоко в джоба си, за да извади пачката банкноти. Но откри там само мокрия пакет цигари.

— Това е незаконна валута и вреди на белите дробове. Хвърли ги през борда, млади човече, и потърси отново.

— Откраднати са! — провикна се Харви сърдито.

— Тогава ще трябва да почакаш, докато видиш татко си, за да ми се отплатиш, а?

— Сто и тридесет и четири долара, всичките са откраднати — продължи да вика Харви, като ровеше наслука из джобовете си. — Върнете ми ги!

Изражението на лицето на стария Трууп се промени някак особено.

— Какво можеш да направиш на тези години със сто тридесет и четири долара, млади момко?

— Те са част от джобните ми пари. За един месец. — С това Харви смяташе, че ще му нанесе удар — нокдаун, но резултатът беше обратен.

— Охо! Сто тридесет и четири долара били част от джобните му пари за един месец! Спомняш ли си да си се ударил в нещо, когато падаше, а? Да си пукнал някоя греда? Старият Хейскен от „Източният вятър“ — Трууп като че ли говореше на себе си — се спъна в един люк и блъсна главата си в главната мачта — корава глава излезе. Не минаха и три седмици и старият Хейскен разправяше, че „Източният вятър“ бил разрушител на противникови търговски кораби във военно време и затова обяви война на остров Сейбъл 3 3 Остров Сейбъл — близо до Източното крайбрежие на САЩ. — Б.пр. , защото бил британски, а рибните пасажи минавали много далеч от него. Пъхнаха го в един спален чувал, от който се показваха само краката и главата му, и го държаха, така до края на пътешествието. Сега си седи у дома в Есекс и играе с малки парцалени кукли.