Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Страшна дупка — каза Манюел, който прибираше въжето. — Хубава шега на Диско. Хайде да се връщаме! — И загреба към шхуната, където Том Плат и другите се смееха на шкипера, защото поради някакъв изключителен случай той ги беше отвел до края на пустошта, една огромна бездна в Гренд Бенк. Направиха още една стоянка в мъглата и косата на Харви настръхна, когато лодката на Манюел пое отново. Нещо бяло пореше лепкавата мъгла с дихание, излизащо като от гроб. То бучеше, гмуркаше се и шуртеше. Това беше първото запознанство със страховития леден айсберг на Бенкс и Харви се сви на дъното на лодката, прималял от страх, а Манюел само се разсмя. Имаше и дни обаче ясни, топли и меки, когато ти се струва грях да правиш нещо друго, освен да се скиташ с лодка, да хвърляш въдици без прътове и да пошляпваш с гребло „слънчевите петна“, имаше дни с лек въздух, когато учеха Харви как да направлява шхуната от една страна на друга.

Той се развълнува с цялото си същество, когато за първи път почувства как килът се поддава в ръцете му и се плъзга над дългите вълни, а фокът сече напред и назад синьото небе. Това беше прекрасно, а Диско твърдеше, че ако следи движението му и змия би пречупила гръбначния си стълб. Но, както обикновено, триумфът е следван от провал. Носеха се по вятъра с опънат стаксел — за щастие твърде стар и Харви го затягаше, за да покаже на Ден как съвършено борави с него. С плясък фокът се обърна, предната рейка проби и разпра стаксела, който, за щастие, все пак оцеля при обръщането на гротщага. Парчетата се строполиха в настъпилата ужасна тишина. Харви прекара свободните си часове през следващите няколко дни с Том Плат, под чието ръководство се научи да шие платна. Ден ликуваше, тъй като някога и той бил направил съвсем същата грешка.

Харви имитираше по момчешки всички един по един — особеното привеждане на Диско над щурвала, движението на Дългия Джек, с което мяташе въдиците през рамо, ударите с греблата в лодката на широкоплещестия Манюел и благородната походка на Том Плат, с която, изглежда, се беше разхождал на борда на „Охайо“.

— Хубаво е да наблюдаваш как се приспособява — каза Дългия Джек в един мъглив ден към обяд, когато Харви стоеше до брашпила и се взираше в морето. — Залагам заплатата и дела си, че той го взима на игра и си представя, че е смел мореплавател. Гледай го сега.

— Така започваме всички — намеси се Том Плат. — Момчетата си изграждат вяра в нещо и продължават да се заблуждават и след като станат мъже, та така до смъртта си, и си въобразяват това или онова. Знам как е, и аз преживявах същото на стария „Охайо“. Стоях на първата си вахта — пристанищна вахта, и се чувствах истински мореплавател. Гледай ги, държат се като изпечени моряци. — Той говореше, като сочеше кабината. — Представи си, че си се излъгал в преценките си поне веднъж, Диско. Какво, по дяволите, те караше да ни казваш, че момчето не било в ред?

— Не беше — отговори Диско. — Истински безделник, когато дойде при нас, но сега бих казал, че оттогава значително изтрезня. Излекувах го.

— Добре разказва той — каза Том Плат. — Онази нощ ни разправяше за едно момче, което карало малката си карета с четири понита нагоре-надолу из Толедо, Охайо, и давало вечери на цели тълпи деца на същата възраст. Много интересна приказка, страшно интересна. О, той ги знае с десетки такива.

— Представи си, сам си ги измисля — извика Диско от кабината, където се занимаваше с корабния дневник. — Какъвто е, е напълно обяснимо. Аз не вярвам на нито една от тези истории, а Ден се смее. Чувал съм го, смее се зад гърба ми.

— Чувал ли си някога какво разправяше Саймън Питър Кейхун? Намислили да женят сестра му за Лорин Джералд, а след това научили, че Джералд е измислил тази шега и му се подиграваха чак до Джорджис? — обади се провлечено Солтърс, от когото водата спокойно се опичаше в завета на ширборда, където бяха спасителните лодки.

Том Плат пуфкаше лулата си в пренебрежително мълчание, той беше от Кейп Код и знаеше за тази история от цели двадесет години. Чичо Солтърс продължи с креслив глас:

— Саймън Питър Кейхун казваше и беше съвсем прав, че Лорин дължал пари на всички, а отгоре на туй бил и прост човек. Самият Саймън Питър Кейхун нямаше покрив над главата си, но така разправяше.

— Той не говореше като пенсилванските холандци — отговори Том Плат. — Ти по-добре остави на някой от Кейп да разкаже тази история. Всички Кейхуновци бяха цигани.

— Добре де, претендирам, че съм оратор — възрази Солтърс. — Аз искам да стигна до морала на нещата. Точно както с нашия Харви! Няма пукната пара и още е глупав. Някои го считат за истински глупак, а някои вярват, че е богат. Ха-ха!