Дъглас Престън - Черен лед

Тръжната зала на „Кристис“ бе обкована с ламперия от светло дърво, обляна щедро от светлината на тежките полилеи. Макар паркетът от твърда дървесина да бе подреден в красива рибя кост, от него не се виждаше почти нищо под безбройните редици столове.

Когато председателстващият търга се изкачи на централния подиум, залата притихна. Дългият, светложълт екран зад него, който при обичайните търгове биваше изпъстрен с картини или гравюри, бе празен.

Председателят удари с чукчето си, огледа се, след това извади от джоба на сакото си картонче и се зачете в него. После го постави внимателно встрани от катедрата и вдигна отново глава.

— Предполагам — рече той, като ясните английски гласни резонираха от усилвателите, — че мнозина от вас вече знаят какво предлагаме днес.

През множеството премина вълна на оживление.

— Съжалявам, че не можем да го доставим тук на подиума, за да го видите. Оказа се възголемичко.

Нова вълна на смях се понесе над аудиторията. Председателят определено се наслаждаваше на важността на онова, което предстоеше да се случи.

— Но съм донесъл едно малко парченце от него — символичен знак, тъй да се каже — като уверение, че онова, за което ще се наддава, е истинско.

Едновременно с тези думи той кимна и един младеж със стойка на газела се качи на подиума, понесъл с две ръце малка кадифена кутия. Председателят я отключи, вдигна капака й и я извърна в полукръг, за да я види публиката. Разнесе се тих шепот, който бързо стихна.

В кутията имаше изкривен кафеникав зъб, поставен върху бял сатен. Беше дълъг около двайсетина сантиметра, с ужасяващо назъбена вътрешна страна.

Председателят се прокашля:

— Продавачът на партида номер едно, единствената ни за днес, е племето навахо, в доверително споразумение с правителството на Съединените щати.

Той огледа публиката.

— Партидата е от вкаменелости. Забележителни вкаменелости. — Погледна в картончето върху катедрата. — През 1996-а един овчар навахо, на име Уилсън Атсити изгубил няколко овце в планините Лакучукай по границата на Аризона и Ню Мексико. Докато ги търсел, се натъкнал на голяма кост, която стърчала от пясъчната стена на отдалечен каньон. Геолозите наричат тези пластове от пясъчник „Формирането на Хел крийк“ и ги датират към Кредната ера. Слухът стигнал до Музея за естествена история в Албъкърки. След споразумение с племето навахо започнали разкопки на скелета. В процеса на работа разбрали, че са попаднали не на един, а на два вплетени един в друг скелета: на тиранозавър рекс и на трисератопс. Тиранозавърът бил захапал врата на трисератопса току до гърдите му, като на практика почти бил обезглавил с яростната си захапка противника си. От своя страна трисератопсът бил забил централния си рог дълбоко в гръдния кош на тиранозавъра. Двете животни са умрели заедно, вкопчени в ужасяваща прегръдка.

Председателят отново се прокашля.

— Нямам търпение да видя филма, който неминуемо ще бъде заснет.

Нова вълна на смях заля залата.

— Битката е била толкова ожесточена, че под трисератопса палеонтолозите намерили пет зъба от тиранозавъра, които очевидно са се строшили по време на боя. Този е един от тях.

Той кимна на помощника си, който затвори кутията.

— Блок от пясъчник, съдържащ двата динозавра, тежащ около триста тона, е бил изнесен от планината и укрепен в музея в Албъкърки. След това той бе пренесен в Нюйоркския музей за естествена история за последваща обработка. Двата скелета са все още отчасти вградени в блока от пясъчник.

Той отново погледна картончето си.

— Според учени, до които „Кристис“ се допита, това са най-добре запазените скелети на динозаври, намерени досега. За науката тяхното значение е безценно. Главният палеонтолог на Нюйоркския музей ги нарече най-голямото откритие на вкаменелости в историята.

Той внимателно остави картончето си и взе чукчето. Като по команда на сцената се появиха сякаш от нищото трима наблюдатели на наддаващите и застанаха в стойка мирно. Служителите на телефоните седяха неподвижни, със слушалки в ръце и с отворени линии.

— Първоначалната оценка на партидата е дванайсет милиона долара и започваме търга от равнище пет милиона.

Председателят удари с чукчето си:

— Обявявам пет милиона. Шест милиона. Благодаря ви, имам седем милиона.

Наблюдателите извиваха вратове, улавяха жестовете на наддаващите и ги предаваха на председателя. Полушепотът в залата постепенно се усилваше.