Дъглас Престън - Черен лед

Прекосиха залата, в която един-единствен моряк наблюдаваше подредените в редица монитори.

— Този компютър изчислява разпределението на товара. А тези компютри следят автоматичната баластна система. Наблюдават налягането, обема и температурата в корабните танкове.

Тя потупа с ръка бежовата кутия на най-близкия монитор.

— Ето защо Глин е избрал танкер. Този ваш метеорит е тежък. Натоварването му ще е доста трудна работа. С нашите танкове и компютри можем лесно да прехвърляме водния баласт от един резервоар в друг, като запазваме нулев диферент и крен, независимо колко неуравновесен е товарът в онзи хамбар. Можем да поддържаме всички параметри на нулата. Не смятам, че някой ще е доволен, ако се преобърнем с дъното нагоре в мига, в който спуснете онова нещо в хамбара.

Бритън отиде до далечния край на залата с компютърното обзавеждане.

— И като говорим за компютри, имате ли представа какво е това?

Тя посочи висока, отделна колона от безлична черна стомана, върху която имаше само ключалка и малко лого с надпис „Аварийна датаметрика.“ Изглеждаше съвсем различна на вид от останалата електроника.

— Хората на Глин я инсталираха в Елизабет. Има и още една — като нея, но по-малка, горе на мостика. Никой от офицерите ми не може да разбере какво върши това нещо.

Макфарлън прокара заинтригуван ръка по фаската на предната част на колоната.

— Нямам представа. Да не би да е нещо, свързано с аварийния люк?

— И аз това си помислих първоначално. — Тя го изведе от залата и го поведе по коридора с метален под. — Но изглежда колоната е свързана не само с една от ключовите системи на кораба.

— Бихте ли искали да попитам Глин?

— Не, не си правете труда. Аз ще го попитам сама някой път. Но ето, че аз продължавам да си говоря и да си говоря само за „Ролвааг“ — рече тя и натисна бутона на асансьора. — А съм любопитна как точно човек става ловец на метеорити.

Макфарлън я погледна, а асансьорът се понесе надолу. Беше много спокойна и самоуверена за жена; раменете й бяха изправени, брадичката — вирната. Ала това не бе онази стегнатост на военните; по-скоро, помисли си той, това бе своего рода тиха гордост. Тя знаеше, че той е ловец на метеорити: питаше се дали знаеше и за Масънкей и за фиаското с метеорита Торнарсук. „Аз и ти имаме много общи неща“, помисли си той. Можеше само да си представи колко трудно й е било да облече отново униформата и да се качи на мостика, като едновременно с това се пита и какво говорят хората зад гърба й.

— Попаднах под метеоритен дъжд в Мексико.

— Невероятно. И оцеляхте.

— Откакто се водят наблюдения само веднъж метеорит е улучвал човек — рече Макфарлън. — Едра, дебела жена, страдаща от хипохондрия, която си лежала в леглото.

— Тъй че като се върнах след случилото се в Мексико, се заех с планетарна геология. Но никога не ме е бивало много да играя ролята на трезв учен.

— А какво точно изучава планетарният геолог?

— Дълъг списък от отегчителни предмети, преди да стигне до наистина интересните неща. Геология, химия, астрономия, физика, висша математика.

— Звучи ми доста по-интересно от онова, което се учи, за да вземеш сертификата на капитан далечно плаване. А интересните неща?

— За мен най-интересно бе да изучавам един метеорит от Марс още след завършването си. Исках да проуча ефекта на космическото лъчение върху химическия му състав — в общи линии се опитвах да го датирам.

Вратата на асансьора се отвори и те излязоха.

— Истински марсиански камък — рече Бритън, отвори тясна врата и пак се озоваха в един от безкрайните коридори.

Макфарлън сви рамене.

— Обичах да намирам метеорити. То е до известна степен като търсене на съкровища. Освен това обичах да изучавам метеоритите. Но не обичах да се шляя по коктейлите във факултета, или да си бъбря по конференции с всезнайковците за изригванията при сблъскване и за механиката на образуване на кратерите. И чувствата ни май бяха взаимни. Във всеки случай научната ми кариера трая само пет години. Получих си научната степен. И оттогава насетне съм все единак.

Той замълча, помисли си за бившия си партньор и осъзна, че не бе избрал най-подходящите думи. Ала капитанът не продължи темата и мигът премина.

— Единственото, което знам за метеоритите, е, че са скали, които падат от небето — каза Бритън. — Но откъде идват? Освен от Марс, разбира се.

— Марсианските метеорити са изключително редки. Повечето са парчета скали от вътрешния астероиден пояс. Малки парченца и камъчета от планети, които са се разрушили при формирането на Слънчевата система.