Дъглас Престън - Черен лед

Гарса продължи нататък. Минаха покрай няколко маси, върху плотовете им стояха парчета от самолетен фюзелаж и стопена електроника.

— Самолетна катастрофа — обясни Гарса. — Бомба на терористи.

След което махна небрежно с ръка.

Когато стигнаха до дъното на залата, Гарса отвори малка бяла врата и поведе Макфарлън през няколко стерилно чисти коридори. Макфарлън можеше да чуе шума на пречистващите въздуха машини; подрънкването на ключове; почувства странния ритмичен шум под краката си.

След това Гарса отвори нова врата и Макфарлън се спря слисан. Пространството пред него бе обширно — високо поне колкото шестетажна сграда и над седемдесет метра дълго. Покрай стените на залата стърчеше истинска гора от високотехнологична екипировка: „батареи“ дигитални камери, кабели категория 5, обширни „зелени екрани“ за прожектиране на визуалните ефекти. До една от стените бяха паркирани половин дузина открити лимузини линкълн от началото на шейсетте години — издължени, с тумбести страни. Във всяка от колите седяха по четири грижливо облечени манекена — по двама на предните, и по двама — на задните седалки.

Средата на огромното пространство бе заета от модел на градско кръстовище, изпълнен с най-големи подробности — включително до работещите светофари. От двете му страни се издигаха фасади на сгради с различна височина. Покрай асфалтовия път се виеше канавка, в която бе монтирана системата за теглене с винчове; единият край на проволката бе завързан за предната броня на друг линкълн, в който също бяха заели местата си четири манекена. Леко нагъната зелена ивица от изкуствени чимове обрамчваше пътя. Той свършваше при надлез, на който стоеше самият Ели Глин с мегафон в ръка.

Макфарлън пристъпи подир Гарса и се спря на тротоара в изкуствената сянка на някакви пластмасови храсти. Нещо в тази сцена му се виждаше странно познато.

Глин вдигна мегафона.

— Трийсет секунди — извика той.

— Синхронизирано със SMPTE и дигитално захранване — произнесе някакъв безплътен глас. — Звук изключен.

Последва вихрушка от отговори:

— На таблото — зелено — обади се отново гласът.

— Всички да се отстранят — нареди Глин. — Включете задвижването и пускайте.

Сякаш навсякъде закипя трескава дейност. Чу се бръмчене и буксирната система тръгна напред, влачейки лимузината покрай канавката. Техниците стояха зад дигиталните камери и заснемаха целия процес.

Наблизо се чу лека експлозия, последвана от още две бързи изгърмявания. Макфарлън се наведе инстинктивно, тъй като разбра, че това бе пушечна стрелба. Никой не изглеждаше разтревожен и той погледна по посоката на шума. Изглежда бе дошъл иззад някакви храсти вдясно. Като се взря по-внимателно в тях, той забеляза две големи пушки, поставени на стоманени триножници. Прикладите им бяха отрязани, а към спусъците им бяха привързани корди.

Едва сега той разбра къде се намираше.

— Площад „Дийли“ 5 5 Площад в град Далас, Тексас, където през 1963 г. бе убит президентът на САЩ Джон Кенеди. Очевидно става дума за възстановка на атентата. — Б.пр. — прошепна.

Гарса се усмихна.

Макфарлън пристъпи върху зелената ивица и се взря по-отблизо в пушките. След като проследи накъде сочеха дулата им, той забеляза, че десният манекен на задната седалка се бе килнал на една страна с разтрошена глава.

Глин приближи колата отстрани, огледа манекените, сетне прошепна нещо на човека до себе си и му показа траекторията на куршумите. След което се обърна и тръгна към Макфарлън, а техниците се втурнаха напред, заснемаха и си записваха някакви данни.

— Добре дошли в моя музей, доктор Макфарлън — рече той и раздруса ръката му. — Бих ви бил благодарен, ако отстъпите от тревистото ни хълмче, обаче. В онази пушка има още няколко истински патрона. — Обърна се към Гарса: — Съвършено съвпадение. Разрешихме този случай. Няма нужда от повече опити.

— Значи току-що приключихте точно този проект? — попита Макфарлън.

Глин кимна.

— Наскоро се появиха нови доказателства, които се нуждаеха от допълнителен анализ.

— И какво открихте?

Глин го изгледа хладно.

— Може би ще го прочетете някой ден в „Ню Йорк таймс“, мистър Макфарлън. Но се съмнявам. Засега мога да ви кажа само, че изпитвам по-голямо уважение към теорията за заговор, отколкото преди месец.

— Много интересно. Но това сигурно струва маса пари. Кой ги плаща?

Последва многозначително мълчание.