Дъглас Престън - Черен лед

— Исла Десоласион не е гостоприемно място. Гол, изложен на вятъра, предимно вулканичен, с някои седиментни басейни от Терциария. Островът се разделя на две от голям глетчер, в северния му край има стар вулканичен кратер. Приливите варират от десет до единайсет метра и половина вертикален воден стълб, а приливно-отливните течения обмиват архипелага със скорост шест възела.

— Чудесни условия за пикник — промърмори Гарса.

— Най-близкото селище е на остров Наварино, в протока Бийгъл, на около четирийсет мили северно от архипелага Хорн. Там има чилийска военноморска база на име Пуерто Уилямс, около която са струпани бордеите на индианци местисо.

— Пуерто Уилямс ли? — попита Гарса. — Мислех си, че става дума за Чили.

— Целият район е картиран първоначално от англичаните. — Глин остави бележките си на масата. — Доктор Макфарлън, доколкото разбрах, вие сте били в Чили.

Макфарлън кимна.

— Какво можете да ни кажете за военния му флот?

— Очарователни момчета.

Последва кратко мълчание. Рошфор, инженерът, започна да почуква с молива си върху масата с раздразнен ритъм. Вратата се отвори и един келнер сервира сандвичи и кафе.

— Охраняват много ревниво крайбрежните си води — продължи Макфарлън, — особено на юг, покрай границата с Аржентина. Както навярно ви е известно, двете страни имат отдавнашен граничен спор.

— Можете ли да добавите нещо към онова, което казах за климата?

— Миналата есен прекарах известно време в Пунта Аренас. Виелиците, бурите с лапавица и мъглите са нещо обичайно. Да не говорим за уилиуо.

— Уилиуо? — повтори Рошфор с развълнуван, тъничък глас.

— В основни линии това са микрошквалове, които траят минута или две, но скоростта на вятъра може да надхвърли сто и петдесет мили в час.

— Има ли прилични котвени стоянки? — попита Гарса.

— Доколкото ми е известно, няма прилични котвени стоянки. Всъщност това, което знам, е че никъде в района на архипелага нос Хорн няма подходящо дъно за закотвяне.

— Ние обичаме предизвикателствата — каза Гарса.

Глин събра листите си, сгъна ги внимателно и ги прибра в джоба на сакото си. Кой знае защо Макфарлън имаше чувството, че този човек вече знаеше отговорите на собствените си въпроси.

— Ясно е — рече Глин, — че проблемът е сложен, дори без да вземаме предвид метеорита. Но нека го обсъдим сега. Рейчъл, мисля, че имаш някои въпроси за тези данни?

— Имам коментар за тези данни.

Погледът на Амира се сведе към папката пред нея, после се вдигна към Макфарлън, леко развеселен. Държеше се с някакво превъзходство, което Макфарлън намери за досадно.

— Да? — попита той.

— Не вярвам и на думица от това.

— В какво точно не вярвате?

Тя махна с ръка към куфарчето му.

— Вие сте експерт по метеоритите, нали? Тогава сигурно знаете защо никой досега не е намирал метеорит, по-тежък от шейсет тона. Защото ако е с по-голяма маса, силата на удара му о земята ще го разтроши. Ако са над двеста тона, метеоритите се изпаряват при удара. Как би могло такова чудовище да е непокътнато?

— Не бих могъл да… — започна Макфарлън.

Ала Амира го прекъсна:

— Второто нещо е, че железните метеорити ръждясват. Достатъчни са само около пет хиляди години дори най-големият да се превърне в купчина люспи. Тъй че ако този метеорит някак е оцелял, защо е още там? Как бихте обяснили този геоложки доклад, в който се твърди, че е паднал преди трийсет милиона години, че е бил погребан в утайките, и едва сега се разкрил, поради ерозията?

Макфарлън се облегна назад и сам се усмихна. Тя зачака, вдигнала насмешливо вежди.

— Чели ли сте някога за Шерлок Холмс? — попита леко усмихнат Макфарлън.

Амира извъртя предизвикателно очи.

— Нали няма да ми цитирате онази изтъркана поговорка, че след като елиминирате невъзможното, онова, което остава, независимо колко невероятно изглежда, би трябвало да е истината?

Макфарлън я изгледа изненадан.

— Е, не е ли истина?

Амира се усмихна самодоволно от триумфа си, а Рошфор само поклати глава.

— Та така значи, доктор Макфарлън — продължи весело Амира, — това е вашият достоверен източник? Сър Артър Конан Дойл?

Макфарлън бавно въздъхна. Не му беше времето да прави сцени.

— Първоначалните данни са събрани от друг човек. Не мога да гарантирам за тях. Единственото, което мога да твърдя, е, че ако данните са верни, друго обяснение няма: това е метеорит.

Последва мълчание.

— Събрани от някой друг — рече Амира, строши поредния фъстък и метна ядката в уста. — Да не би това случайно да е доктор Масънкей?