Дъглас Престън - Черен лед

Месеци наред Лойд бе мислил трескаво какъв експонат да заеме извисеното осмоъгълно пространство долу — до търга в „Кристис.“ Вкопчените в схватка динозаври, бе решил той, ще се превърнат в чудесен централен експонат. Човек можеше да усети отчаяната агония на последната им битка и по изкривените им кости.

След това погледът му спря върху масата, изпълнена с карти, компютърни разпечатки и въздушни снимки. Когато това се случи, Лойд съвсем забрави за динозаврите. То щеше да бъде перлата в короната на Музея на Лойд. Да постави онова нещо в средата на Кристъл палас щеше да бъде мигът на най-голяма гордост в живота му.

— Мога ли да ви представя доктор Сам Макфарлън — рече Лойд, извърна се от масата и погледна Глин.

Макфарлън се ръкува с Глин.

— Допреди седмица Сам бродеше из пустинята Калахари и търсеше метеорита Окаванго. Твърде незначителна задача за неговия талант. Надявам се ще се съгласите, че сме намерили нещо далеч по-интересно за него.

Той посочи с ръка Глин.

— Сам, това е мистър Ели Глин, президент на „Ефективни инженерни решения, инк.“ Не се оставяй това скучновато име да те подведе. Мистър Глин се е специализирал в такива неща, като например изваждането на потънали нацистки подводници, пълни със злато, с разследване на причините за взривяването на космическите совалки — все уникални инженерни проблеми и анализиране на големи провали.

— Интересна работа — отбеляза Макфарлън.

Лойд кимна.

— Обикновено обаче ЕИР излиза на сцената след събитието. След като нещата са се прецакали. — Вулгарната думичка, произнесена бавно и отчетливо, увисна във въздуха. — Аз обаче я наемам да ми помогне, за да съм сигурен, че точно тази определена задача няма да се прецака. И тази задача, господа, ни е събрала днес заедно тук.

Той посочи към заседателната маса.

— Сам, бих искал да разкажеш на мистър Глин какво си открил, след като прегледа данните през последните няколко дни.

— Веднага ли? — попита Макфарлън.

Чувстваше се необичайно нервен.

— А кога?

Макфарлън хвърли поглед към масата, поколеба се за миг, после заговори:

— Това, с което разполагаме тук, са геофизични данни за необичаен обект на един от островите от архипелага Хорн в Чили.

Глин му кимна окуражително.

— Мистър Лойд ме помоли да ги анализирам. Отпървом данните изглеждаха… невероятни. Досущ както тази томографска разпечатка.

Той я взе, погледна я и я пусна отново на масата. Погледът му пробяга по другите бумаги, а гласът му пресекна.

Лойд се прокашля. Сам все още бе твърде потресен от всичко това: щеше да му бъде необходима помощ. Обърна се към Глин:

— Може би ще е най-добре аз да ви информирам, за да ускорим нещата. Един от нашите съгледвачи попаднал на търговец на електронна техника в Пунта Аренас, Чили. Опитвал се да продаде ръждясал електромагнитен томографски сонар. Това е изследователски уред, използван в минното инженерство, произведен тук, в Щатите, от „Де Уитър индъстриз.“ Бил открит заедно с торба камъни и някакви книжа, близо до тленните останки на някакъв изследовател на отдалечен и безлюден остров близо до нос Хорн. Следвайки импулса си, моят съгледвач купил всичко това. Когато разгледал по-внимателно книжата — онези, които могъл да разчете — той открил, че принадлежат на мъж на име Нестор Масънкей.

Погледът на Лойд се плъзна към заседателната маса.

— Преди да намери смъртта си на острова, Масънкей бе планетарен геолог. По-точно казано — търсач на метеорити. И допреди около две години — партньор на Сам Макфарлън.

Видя как раменете на Макфарлън сякаш се вдървиха.

— Когато нашият съгледвач разбрал това, изпрати всичко тук за анализ. Във флопидисковото устройство на томографския сонар имаше заседнала дискета. Един от нашите техници успя да извлече данните от нея. Неколцина от хората ми ги анализираха, но те се оказаха твърде голяма хапка за тях, та да могат да ги осмислят напълно. Ето защо наехме Сам.

Макфарлън отгърна първата страница и мина на втората, после пак се върна на първата.

— Отначало си помислих, че Нестор е забравил да калибрира машината си. Но после видях и останалите данни.

Той пусна разпечатката, след това избута двата омачкани листа настрани с бавно, почти благоговейно движение. Започна да рови из пръснатите книжа и извади друг лист.

— Не изпратихме експедиция на място — продължи Лойд, отново обръщайки се към Глин, — защото последното нещо, което бихме искали, е да привлечем ненужно внимание. Но поръчахме прелитане над острова. И върху този лист, който Сам сега държи, са данните, получени от спътника LOG II — нискоорбиталният сателит за геоложки изследвания.