Дъглас Престън - Черен лед

С почти неприкрит ентусиазъм Лойд посочи едно от местата, покрай които минаваха.

— Това там е Диамантената зала — рече той и махна с ръка към голямо подземно пространство, обвито във виолетов ореол. — Открихме, че на хълма са били правени стари разкопки, тъй че прокарахме тунели навътре, за да изложим експонатите в напълно естествена среда. Това е единствената зала, посветена изключително на диамантите. Ала след като се сдобихме с трите най-големи екземпляра в света, това ни се стори подходящо. Сигурно сте чули как отмъкнахме „Синия мандарин“ от „Де Беерс“ 2 2 „Де Беерс“ — южноафриканска компания, най-големият производител и търговец на диаманти в света. — Б.пр. току под носа на японците?

Той се засмя злобно, като си спомни за това.

— Чета вестници — отвърна сухо Глин.

— А тази зала — продължи Лойд, който ставаше все по-оживен, — ще приеме Галерията на изчезналия живот. Странстващият гълъб, птицата додо от Галапагоските острови, дори и мамут, изкопан от сибирските ледове, все още напълно замразен. Открили са стрити лютичета в устата му — останки от последното му ядене.

— Четох и за мамута — рече Глин. — Май имаше някакви престрелки в Сибир подир тази придобивка?

Въпреки остротата на въпроса му, тонът на Глин бе благ, без всякакъв намек на порицание, затова Лойд изобщо не се забави с отговора.

— Ще се учудите, мистър Глин, колко бързо страните се отказват от тъй нареченото си културно наследство, когато се намесят големи суми пари. Ето, ще ви покажа какво имам предвид.

Той насочи госта си с ръка напред, минаха под недовършена арка, покрай която се въртяха двамина работници с предпазни каски, а оттам влязоха в дълга затъмнена зала. Лойд запали осветлението, след това се обърна ухилен.

Пред тях се простираше подобна на кал, но втвърдена повърхност. По нея се виждаха два чифта малки следи. Сякаш някой бе минал преди циментът на пода да се е втвърдил.

— Отпечатъците Летоли — рече почтително Лойд.

Глин не отвърна нищо.

— Най-старите отпечатъци от хуманоиди, открити досега. Помислете си само: нашите двукраки предци са ги оставили преди три и половина милиона години, докато са пресичали влажна вулканична пепел. Те са уникални. Преди да бъдат открити, никой не е подозирал, че австралопитекът е вървял изправен. Това са най-ранните доказателства за зората на човечеството, мистър Глин.

— Институтът „Гети“ за запазване на останките сигурно би се заинтересувал от тази придобивка — рече Глин.

Лойд се вгледа по-внимателно в спътника си. Беше изключително трудно да проникне в него.

— Виждам, че сте си свършили домашната работа. Хората от „Гети“ искаха да оставят отпечатъците заровени на място. Но колко дълго мислите, че биха могли да просъществуват така, като се има предвид състоянието, в което се намира Танзания? — Поклати глава. — От „Гети“ платиха един милион да ги заровят отново. Аз платих двайсет милиона, за да ги докарам тук, където от тях могат да се възползват изследователите и безброй посетители.

Глин огледа строежите.

— Като стана дума за изследователи, къде са учените? Виждам доста работници, но твърде малко учени.

Лойд махна с ръка.

— Наемам ги, когато имам нужда от тях. В повечето случаи знам какво искам да купя. Но когато му дойде времето, ще наема най-добрите. Ще организирам екип, който да обиколи всички музейни настоятелства в страната и най-добрите просто ще спринтират насам. Това ще е равносилно на похода на генерал Шърман към морето. Нюйоркският музей даже няма да се усети какво го е връхлетяло изневиделица.

И вече с по-бърза крачка Лойд поведе госта си към плетеница от коридори, които навлизаха по-дълбоко в Кристъл палас. Не след дълго спряха пред врата с табела „Зала за конференции А“. Пред вратата се мотаеше Сам Макфарлън, чийто вид издаваше стопроцентовия авантюрист: строен и жилав, с избелели от слънцето сини очи. Сламенорусата му коса хвърляше напред лек перчем, сякаш носените с години шапки с тежка периферия, го бяха оформили за постоянно. Само като погледна, Лойд разбра защо този човек не се бе отдал на научните занимания. Под флуоресцентните лампи в бозавите на цвят лаборатории той би изглеждал толкова неуместно, колкото и бушмените Сан, с които бе само допреди онзи ден. Лойд забеляза със задоволство, че Макфарлън изглеждаше уморен. Не ще и съмнение, че през последните два дни бе спал съвсем малко.

Лойд бръкна в джоба си, извади ключ и отвори вратата. Хвърли поглед на Глин да види как ще възприеме гледката. Пространството отвъд залата винаги шокираше дошлите за първи път. Трите й стени бяха от тъмни огледални стъкла и гледаха към парадния вход на музея: огромно осмоъгълно пространство, засега празно, в самия център на Кристъл палас. Ала Глин си остана с непроницаемо, както винаги, изражение.