Дъглас Престън - Бездна

— Зад тази врата имаме повече компютърна мощ, отколкото някой малък университет — рече Найдълман и в тона му се усети нотка на гордост. — Ала въпросът не е само в скоростта на обработката на информация. Тук имаме и навигационна експертна система и автопилот с неврална мрежа. На практика при аварийни ситуации корабът може да се управлява сам.

— Питам се къде ли са дянали всички хора? — рече Хач.

— На борда държим само минимален екипаж. Същото е и на останалите кораби. Философията на „Таласа“ е да поддържа гъвкав екип. Ако се наложи, утре тук ще има дузина учени. Или дузина сондьори. Ние обаче се опитваме да работим с минималния и възможно най-способен екип.

— Съкращаване на разходите — кимна шеговито Хач. — Това сигурно много допада на счетоводителите на „Таласа“.

— Не е само това — отвърна напълно сериозно Найдълман.

— Взет е под внимание и въпросът за безопасността. Няма смисъл да се предизвиква съдбата.

Капитанът зави зад ъгъла на коридора и мина покрай тежка метална врата, която бе леко открехната. Хач надникна и видя различни спасителни средства, окачени на стената. Имаше и стелаж с ловни пушки и две по-малки, лъскави, метални оръжия, които не успя да идентифицира.

— Какви са тези? — попита той и посочи късите и дебели оръжия. — Приличат на миниатюрни прахосмукачки.

Найдълман надникна вътре.

— Арбалети — отвърна той.

— Моля?

— Нещо като отбранителни пушки. Изстрелват миниатюрни карбидно-волфрамови стрелички от типа на риболовните куки.

— Звучи по-болезнено, отколкото опасно.

Найдълман се усмихна леко.

— При пет хиляди изстрела в минута, изстреляни със скорост над хиляда километра в час, те наистина са доста опасни.

Той затвори вратата и провери дръжката й.

— Това помещение не бива да стои отворено. Ще трябва да поговоря със Стрийтър по въпроса.

— За какво, по дяволите, са ви необходими? — намръщи се Хач.

— Не забравяй, Малин, „Серберъс“ не винаги е в тъй спокойни води, както да речем във вътрешността на Мейн — отвърна капитанът и го поведе по коридора. — Често ни се налага да работим в пълни с акули води.

Найдълман се спря за миг пред една врата без табелка и почука силно.

— Зает съм! — чу се раздразнен глас.

Найдълман се усмихна съучастнически на Хач и отвори вратата, зад която се оказа слабо осветена кабина. Хач последва капитана, препъна се в нещо, огледа се примигвайки, докато свикне със слабото осветление. Видя, че на отсрещната стена финестрините бяха изцяло затворени от лавици с електронна екипировка: осцилоскопи, компютри, безброй специализирани електронни уреди, за чието предназначение Хач дори нямаше представа. Подът бе покрит до глезен с разхвърляни хартии, смачкани кутийки от безалкохолни напитки, опаковки от бонбони, мръсни чорапи и бельо. Една койка до отсрещната стена бе покрита с истински хаос от чаршафи и завивки, част от които бяха разхвърляни и по пода. Стаята бе изпълнена с мирис на озон и загряла електроника, а единствената светлина идваше от многобройните примигващи екрани. В центъра на целия този хаос седеше разрошеният мъж с шарената риза и бермудките — гърбом към тях той набираше трескаво нещо на клавиатурата си.

— Кери, можеш ли да ни отделиш минутка? — попита Найдълман. — С мен е доктор Хач.

Уопнър се извърна от екрана.

— Представлението е твое — рече той с висок, раздразнен тон. — Но искаш всичко да стане навреме, досущ като вчера. — Той произнесе думата като „фчера“. — Последните четирийсет и осем часа се опитвам да свържа мрежата и не съм свършил и за пет цента работа по дешифровката на дневника.

Найдълман се усмихна снизходително.

— Сигурен съм, че ти и доктор Сейнт Джон ще можете да отделите по няколко минути на основния съдружник в експедицията.

— Доста техника сте струпали тук — отбеляза Хач, докато затваряше вратата зад гърба си. — Това вляво да не би да е САТ-сканер?

— Голям майтап. — Уопнър повдигна очилата на носа си и изсумтя презрително. — Нима мислите, че е нещо особено? Това тук е само резервната система. Основната техника бе откарана на острова вчера сутринта. Е, това вече е нещо.

— Приключи ли с он-лайн тестовете? — попита Найдълман.

— Сега минавам последните серии — отвърна Уопнър, тръсна кичур коса от челото си и се обърна към екрана.

— Един екип завършва с инсталирането на мрежата на острова този следобед — рече Найдълман на Хач. — Както каза. Кери, това е дублиращата система, точно копие на онази на остров Рагид. Скъпичко е да се действа така, но спестява време. Кери, покажи му какво имам предвид.