Дъглас Престън - Бездна

— Слушам, сър.

Уопнър удари няколко клавиша и екранът на монитора над главата му замига. Хач вдигна глава и видя как на екрана се появява разграфената територия на остров Рагид, която се въртеше около оста си.

— Основните програми за търсене са дублирани тук.

След още няколко натиснати клавиша върху картината на острова се появиха тънки зелени линии.

— Свързани са с оптични кабели към централния хъб.

Найдълман посочи екрана.

— Всичко на острова — помпите, турбогенераторите, компресорите и товарните стрели — са сервоуправлявани чрез мрежата. Ще бъдем в състояние да контролираме всичко на острова от командния център. Едно нареждане и помпите ще задействат; втора команда ще задвижи някой винт; трета ще изгаси лампите в офиса ти и тъй нататък.

Хач посочи въпросително друг екран, на който бе излязло изображението от птичи поглед на средновековно на вид селище. Малки фигурки на рицари и магьосници се бяха подредили в различни вериги за отбрана и нападение.

— Това е „Мечът на Блакторн.“ Интерактивна игра, която съм програмирал. Аз съм тайният автор на три он-лайн игри. — Той издаде долната си устна напред. — Притеснява ли ви това?

— Не, стига капитанът да не се притеснява — отвърна Хач и погледна към Найдълман.

Чу се силно изсвирване и на един от екраните се появи поредица от числа.

— Това е — рече Уопнър, докато преглеждаше данните. — „Сцила“ е готова.

— „Сцила“ ли? — попита Хач.

— Аха. „Сцила“ 12 12 Сцила и Харибда — (мит.) Тъй като Посейдон бил влюбен в Сцила, ревнивата му съпруга Амфитрита я превърнала в чудовище с кучешки глави и я заселила в една пещера до Месинския проток. Срещу нея в пещера на сицилийския бряг живеела Харибда, дъщеря на Посейдон и Гея, превърната в чудовище и захвърлена в морето от Зевс. Когато някой кораб преминавал през протока близо до Сцила, тя изтръгвала моряците му, за да ги изяде. Ако корабът успеел да се измъкне, минавал близо до Харибда, която го всмуквала във водовъртежите си. Оттук — и изразът „Да минеш между Сцила и Харибда.“ — Б.пр. е системата на борда на кораба. „Харибда“ е другата система — на острова.

— Проверката на мрежата е приключена — обясни Найдълман. — След като завърши инсталацията на острова, ни остава само да прехвърлим програмите в „Харибда.“ Всичко се тества първо тук, след това се зарежда на острова. — Погледна часовника си. — Имам да свърша още това-онова. Кери, знам, че доктор Хач би искал да чуе още нещо за работата ви с доктор Сейнт Джон по разшифровката на макалъновия текст. Малин, ще се видим горе.

Найдълман излезе от кабината и затвори вратата подире си.

Уопнър отново заблъска яростно клавишите и след малко Хач се почуди дали младежът не бе решил да го игнорира напълно. Сетне, без да откъсва очи от терминала си, Уопнър вдигна от пода една маратонка и я запрати към далечната стена. Тя бе последвана от тежко томче с меки корици със заглавие „Кодиране на програмна мрежа с езика C++.“

— Хей, Крис! — извика Уопнър. — Време е за изложението на кучета и понита!

Едва сега Хач разбра, че Уопнър най-вероятно се целеше в малка вратичка в далечния край на кабината.

— Позволете — рече той и пристъпи към вратата. — Мерникът ви не го бива много.

След като отвори вратата Хач видя Кристофър Сейнт Джон, който седеше зад дървена маса в средата на кабината и бавно чукаше на пишеща машина „Роял“.

— Здравейте — рече Хач. — Капитан Найдълман ми предложи услугите ви за няколко минути.

Сейнт Джон стана, взе няколко стари тома от писалището си, а гладкото му, мазно лице се изкриви в придирчива гримаса.

— Радвам се, че сте при нас, доктор Хач — рече той и разтърси ръката му, без да изглежда особено доволен, че го прекъснаха.

— Наричайте ме Малин — усмихна се Хач.

Сейнт Джон леко се поклони и последва Хач в кабината на Уопнър.

Сейнт Джон сви устни. Дори и тук, на море, Хач усети някакъв дъх на прах и на паяжини, който витаеше около историка. „Мястото му е в някоя антикварна книжарница, а не в екип за търсене на съкровища“, помисли си той.

— Хер Найдълман има усещането, че втората половина от дневника съдържа жизненоважна информация за съкровището — рече Уопнър. — Тъй че сме предприели двупосочен подход за разшифроването му. Аз съм по компютрите, Крис се занимава с историята.

— Капитанът спомена сумата от два милиарда долара — рече Хач. — Как е стигнал до такова заключение?

— Ами — рече Сейнт Джон и се прокашля, сякаш се готвеше да изнесе лекция, — както при повечето пирати, флотилията на Окъм се е състояла от сбирщина най-различни пленени кораби: няколко галеона, няколко бригантини, един бърз шлюп, и, аз смятам така — голям кораб на Източноиндийската компания. Общо девет на брой. Знаем, че са били толкова натоварени, че били изгубили до опасна степен маневреността си. Достатъчно е само да се пресметне товароподемността им и да се съчетаят данните с манифестите на корабите, които Окъм е плячкосал. Знаем, например, че Окъм е завзел четиринайсет тона злато само от испанската „сребърна“ флотилия и десет пъти повече сребро. От други кораби е плячкосал товари с перли, кехлибар, диаманти… Да не споменаваме църковна утвар, завзета от испанските колонии в Мейн.