Дъглас Престън - Бездна

— Който и да си — изрева той — ще…

Но докато изричаше тези думи от другата страна на платформата връхлетя нещо. Изненадан, Стрийтър се обърна и стреля и на светлината от дулото Бонтер видя Хач да забива юмрука си в слабините на Стрийтър.

След този удар Хач нанесе десен прав по челюстта на Стрийтър. Той залитна назад върху металната платформа и Хач бързо го последва, хвана го за ризата и го завъртя обратно. Стрийтър започна да се изплъзва от хватката му и Хач го придърпа към себе си, след което го удари два пъти силно по лицето. При втория удар се чу тъп хрущящ звук — синусите на Стрийтър се разтрошиха и от носа му пръсна смесица от слуз и топла, гъста кръв.

Стрийтър изстена и се отпусна и Хач охлаби хватката си.

Но изведнъж Стрийтър сви коляно и нанесе удар. Хач изохка от изненада и от болка и падна назад. Стрийтър потърси пистолета си. Нямаше какво друго да направи, освен да го изблъска с все сила към дъното.

Стрийтър вдигна пистолета в мига, в който Хач се хвърли към далечната страна на стълбата. Последва силен пукот, изригна светлина и куршумът вдигна рой искри при удара си в титановото стъпало вляво от Хач. Той се хвърли встрани и се претърколи, а между подпорите пропищя нов куршум. След това Хач дочу ахване и тихо хриптене: Бонтер се бе вкопчила в Стрийтър изотзад. Той се хвърли напред точно когато — Стрийтър й нанесе силен удар с опакото на ръката си и я отхвърли назад: тя се претърколи към бездната. Бърз като котка, Стрийтър вдигна отново пистолета. Хач замръзна на място с увиснал във въздуха юмрук и се вторачи в дулото. Стрийтър го погледна в очите и се усмихна; кръвта от носа му бе обагрила зъбите му в алено.

След това той залитна настрани: Ранкин, който не можеше да използва ръцете си, се бе изправил и го изблъскваше с тяло към края на металното мостче. За миг изглеждаше, че Стрийтър ще се катурне. Но той успя да възвърне равновесието си и докато Хач сви ръка, за да нанесе удар, обърна пистолета срещу Ранкин и стреля от упор.

Главата на геолога отхвърча назад, а зад нея в полумрака на тунела изригна тъмна струя пръски. После мъжът рухна на металния под.

Юмрукът на Хач обаче вече бе влязъл в действие и се стовари тежко върху челюстта на Стрийтър, макар че той успя да се извърти. Стрийтър залитна тежко към перилата, чу се как металът изскърца. Хач мигновено пристъпи напред и го блъсна силно с две ръце. Перилата поддадоха и Стрийтър полетя във въздуха, дращеше отчаяно да се улови за нещо. Последва вик на изненада или болка; изгърмя пистолетен изстрел; чу се ужасният звук на плът, която се удря силно в метал. А сетне — от по-далеч — плясък, който се смеси с общия шум на нахлуващата долу вода.

Цялата битка бе продължила по-малко от минута.

Хач се изправи на крака, задъхан от напрежението. Надвеси се над безжизненото тяло на Ранкин, до което бе приклекнала Бонтер. Мъртвешкият проблясък от светкавица, отразен от плетеницата подпори, освети ясно картината: не можеше да се помогне с нищо на геолога.

Дочуха стенание; лъчът на фенерчето светна ярко, а след това Уди Клей се изтегли нагоре върху платформата на трийсет и третия метър; потта и спечената кръв се бяха смесили върху лицето му. Той се бе изкачвал бавно отдолу като примамка, докато Хач се бе изкатерил бързо от обратната страна на стълбата, за да изненада Стрийтър.

Хач притисна силно Бонтер към себе си и зарови пръсти в сплетените й черни коси.

— Слава Богу — прошепна той. — Слава Богу. Мислех си, че си загинала.

Клей ги изгледа за миг.

— Видях нещо да пада покрай мен — рече той. — Това изстрели ли бяха?

Неочакван шум от срутване попречи на Хач да отговори. Миг по-късно голяма титанова греда прелетя покрай тях и с оглушителен звън отскочи надолу. Цялото стълбищно устройство трепереше по петдесетметровата си дължина. Хач избута Бонтер и Клей по металното мостче към близкия тунел.

— Какво, по дяволите, става? — попита задъхан той.

— Джерард е отворил ковчежето — рече Бонтер. — И е задействал последния капан.

Вцепенен от шока, Найдълман гледаше как серия от мощни трусове разтърсиха камерата на съкровището. Последва нов ужасяващ трясък и подът на камерата се наклони още по-силно надясно. Магнусен, която бе отхвърлена от първия удар към далечната стена, сега лежеше полузатрупана от голяма маса монети; тя блъскаше и драскаше, викаше с нечовешки глас. Камерата се наклони отново и още една редица сандъци рухна и изригна в мощна струя от прогнило дърво, която изпълни пространството със злато и скъпоценни камъни.