Дъглас Престън - Бездна

— Разполагаш с пет, може би десет минути.

— Преди няколко дни — започна Хач, — попаднах на купчина книжа на дядо ми — документи, които е събирал за Наводнената шахта и за съкровището на Окъм. Бяха скрити в тавана на семейната къща; ето защо баща ми не е успял да ги унищожи. В някои се споменава Меча на Архангел Михаил. Намеква се, че мечът бил някакъв вид страховито оръжие, което испанското правителство възнамерявало да използва срещу Ред Нед Окъм. Имаше и някои други обезпокоителни отправки. Затова се свързах с една моя позната изследователка в Кадис и я помолих да се поразрови малко в историята на този меч.

Найдълман огледа калната почва под краката им и сви устни.

— Това може да се смята за информация, принадлежаща на собствениците. Учуден съм, че си предприел такава стъпка, без да се консултираш с мен.

— Тя откри ето това. — Хач бръкна в джоба на якето си и подаде на Найдълман лист хартия.

Капитанът го прегледа набързо.

— Написано е на староиспански — рече той и се намръщи.

— По-надолу е преводът, дело на моята приятелка.

Найдълман му върна листа.

— Разкажи ми го с няколко думи.

— Текстът е фрагментарен. Но разказва за първоначалното откриване на Меча на Архангел Михаил и какво се е случило след това.

Найдълман повдигна вежди.

— Наистина ли?

— По време на Голямата чума един богат търговец от Кадис отплавал със семейството си с някакъв барк. Пресекли Средиземно море и акостирали на безлюдна ивица от берберския бряг. Там намерили останки от древно римско селище. Установили се там, за да изчакат преминаването на чумата. Хора от приятелски настроени берберски племена ги предупредили да не приближават до разрушения храм, който бил разположен на един близък хълм, тъй като бил прокълнат. Предупрежденията били повторени няколко пъти. След известно време, когато чумата започнала да стихва, търговецът решил да изследва храма. Може би е предусещал, че берберите са скрили там нещо ценно и не искал да си тръгне, без да хвърли едно око. Сред руините намерил мраморна плоча, скрита зад някакъв олтар. Под нея се намирала старинна метална и добре запечатана кутия. Върху нея имало надписи на латински. Надписът гласял, че в кутията има меч, който е най-смъртоносното от всички оръжия. „Смъртта ще те връхлети, дори само ако го погледнеш.“ Той отнесъл кутията до кораба, ала берберите отказали да му помогнат да я отвори. Всъщност те дори го прогонили от брега.

Найдълман слушаше, все така забил поглед в земята.

— Няколко седмици по-късно — в Деня на Свети Архангел Михаил — корабът на търговеца бил намерен да дрейфува безцелно из Средиземно море. По всички реи били накацали лешояди. Целият екипаж бил мъртъв. Кутията била затворена, ала оловният й печат бил строшен. Отнесли я в манастир в Кадис. Монасите разчели латинския надпис, както и дневника на търговеца. Решили, че мечът бил — сега ще цитирам от превода на моята приятелка — „фрагмент, изхвърлен от самия ад“. Те отново запечатали кутията и я прибрали в катакомбите под катедралата. Документът завършва с това, че монасите, които са държали кутията, скоро се разболели и измрели.

Найдълман вдигна глава към Хач.

— Това има ли нещо общо с нашите сегашни усилия?

— Да — отвърна твърдо Хач. — Много общо.

— Осветли ме тогава.

— Там, където се е намирал Мечът на Архангел Михаил, хората са загинали. Първо — семейството на търговеца. След това — монасите. А когато Окъм го задига, осемдесет души от екипажа му умират тук, на острова. Шест месеца по-късно корабът на Окъм е намерен да дрейфува досущ като кораба на търговеца, а екипажът му бил мъртъв.

— Интересна история — рече Найдълман. — Но не мисля, че си струва да спирам работа, за да я изслушам. Сега сме в двайсети век. Това няма нищо общо с нас.

— Точно тук грешиш. Не си ли забелязал нарасналата заболеваемост сред екипа напоследък?

Найдълман сви рамене.

— В такава голяма група винаги ще се появят болни. Особено когато хората са изтощени и работата е опасна.

— Не става въпрос за симулации. Направих кръвни изследвания. Почти във всички случаи броят на белите кръвни телца е изключително нисък. А този следобед един от копачите дойде в кабинета ми с най-необикновеното кожно заболяване, което съм виждал. Имаше грозни обриви и отоци по ръцете, бедрата и слабините.

— И какво е то? — попита Найдълман.

— Още не знам. Направих справки в справочниците си, но не можах да поставя някаква точна диагноза. Ако не мислех, че ще ме вземете за глупак, бих рекъл, че това са подутини на лимфните жлези.