Дъглас Престън - Бездна

Найдълман погледна Хач и отново повдигна вежди.

— Черната смърт? Бубонна чума в Мейн през двайсети век?

— Както казах, още не съм поставил диагнозата.

Хач пое дълбоко дъх в опит да запази самообладание.

— Джерард, не знам още какво точно представлява Мечът на Архангел Михаил. Но той очевидно е много опасен. Оставил е подире си смъртоносни следи навсякъде, откъдето е минал. Питам се дали сме били прави, като приехме, че испанците са възнамерявали да използват меча срещу Окъм. Може би те са му го пробутали нарочно да го задигне.

— Аха — кимна Найдълман и в тона му прозвуча саркастична нотка. — Може би в крайна сметка мечът наистина е прокълнат?

Застаналият встрани Стрийтър изсумтя подигравателно.

— Знаеш, че аз не вярвам в проклятия повече, отколкото ти самият вярваш — сопна се Хач. — Това обаче не означава, че в легендата няма скрита физическа причина. Нещо като епидемия. Мечът носи всички характеристики на тифоидна треска.

— И това идва да обясни защо неколцина от заболелите ни хора имат бактериални инфекции, докато други са с вирусна пневмония, а трети — със странна инфекция на зъбите. Каква точно епидемия би могла да бъде тази, докторе?

Хач се взря в мършавото му лице.

— Знам, че разнообразието от заболявания е озадачаващо. Въпросът е, че мечът наистина е опасен. Трябва да разберем как и защо, преди да се втурнем да го извадим.

Найдълман кимна и се усмихна резервирано.

— Разбирам. Ти не можеш да разбереш защо се разболяват хората ни. Дори не си сигурен от какво точно са болни някои от тях. Но мечът е някакси отговорен за всичко това.

— Работата не е само в болестите — възрази Хач. — Сигурно знаеш, че се заражда силна североизточна буря. Ако продължи пътя си към нас, щормът от миналата седмица ще ни се стори като пролетен дъждец. Ще бъде истинска лудост да продължим.

— Лудост да продължим… — повтори Найдълман. — И как точно предлагаш да преустановим разкопките?

Хач замълча за миг, докато осъзнае казаното.

— Като апелирам към здравия ти разум — рече той колкото можа по-спокойно.

Последва напрегнато мълчание.

— Не — рече Найдълман с тежкия тон на окончателно взетото решение. — Разкопките продължават.

— Тогава твоята упоритост не ми оставя никакъв избор. Ще се наложи да прекратя сам разкопките и то веднага.

— И как точно?

— Като приложа член деветнайсети от договора ни.

Никой не му отвърна.

— Допълнението, не помниш ли? — продължи Хач. — Което ми дава правото да прекратя разкопките, ако преценя, че условията са станали прекалено опасни.

Найдълман бавно измъкна лулата от джоба си и я напълни с тютюн.

— Странно — рече той с тих, мъртвешки тон и се обърна към Стрийтър. — Много странно, нали, мистър Стрийтър? Сега, когато от камерата със съкровището ни делят само трийсет часа работа, доктор Хач иска да прекрати цялата операция.

— След трийсет часа — рече Хач, — бурята може да се стовари право върху нас.

— Кой знае защо — прекъсна го капитанът, — но изобщо не съм убеден, че се безпокоиш толкова за меча или за щорма. А тези твои книжа са средновековни дрънканици, ако изобщо са истински. Не виждам защо ти… — Той замълча. След това очите му се оживиха. — Но да. Разбира се, че виждам защо. Ти имаш и друг мотив, не е ли така?

— За какво говориш?

— Ако се оттеглим сега, „Таласа“ ще изгуби цялата си инвестиция. Знаеш много добре, че нашите инвеститори вече са изправени пред десетпроцентен преразход. И те няма да кихнат още двайсет милиона долара за разкопки догодина. Но ти разчиташ тъкмо на това, нали?

— Не прехвърляй параноичните си фантазии върху мен — рече ядно Хач.

— О, но това не са фантазия, не е ли така? — Найдълман сниши още повече тона си. — Сега, след като получи от „Таласа“ цялата ти необходима информация, сега, след като практически ти отворихме входната врата, не би желал по-силно нещо друго, освен да се провалим. След това, на следващата година, можеш да дойдеш, да довършиш работата и да прибереш цялото съкровище. И най-важното — да вземеш проклетия меч. — В очите му проблеснаха пламъчетата на подозрението. — Да, всичко това е логично. Обяснява например защо толкова настояваше за този член деветнайсети. Обяснява компютърните проблеми, безкрайните забавяния. Защо всичко на „Серберъс“ работи, а на острова се получава пълна бъркотия. Ти си го измислил още от самото начало. — Той поклати мрачно глава. — И като си помисля, че ти се доверих. Като си помисля, че се обърнах именно към теб, когато заподозрях, че сред нас има саботьор.