Майкъл Конъли - Отменена присъда

— До края на седмицата би трябвало да имам още един диск за теб.

— Да, нямам търпение да видя какво ще измислиш.

Сарказмът му не ми убягна.

— Само запомни едно нещо, Клайв. Споделянето на информацията по делото е двупосочна улица. Ако се забавиш повече от трийсетдневния срок, ще се срещнем със съдията.

Правилата за размяна на доказателствения материал изискваха всяка страна да разкрие цялата си информация не по-късно от трийсет дни преди началото на процеса. Нарушаването на тоя срок можеше да доведе до санкции и да отвори вратата за отлагане на процеса, тъй като съдията трябваше да даде на ощетената страна повече време за подготовка.

— Да, както можеш да си представиш, не очаквахме такъв обрат на събитията — отвърна Ройс. — Ето защо и нашата защита е още в начална фаза. Но и аз няма да ти въртя номера, Мик. Съвсем скоро ще ти бъде пратен диск — стига изобщо да имаме някакъв материал.

Знаех, че адвокатът обикновено има много малко доказателствен материал, освен ако не възнамерява да изгради мащабна защита. Но му отправих предупреждение, защото имах известни подозрения. В толкова старо дело той можеше да се опита да изрови свидетел, който да осигури на обвиняемия алиби, или да ми поднесе някаква друга изненада. Исках да знам за нея, преди да е стигнала до съда.

— Оценявам го — казах аз.

Над рамото му видях, че Лорна влиза в офиса. Носеше две кафяви кесии, едната от които съдържаше моя сандвич с франзела и ростбиф.

— А, не знаех, че…

Ройс се обърна на стола си.

— О, прелестната Лорна. Как си, скъпа?

— Здравей, Клайв. Виждам, че си получил диска.

— Да, много ти благодаря.

Бях забелязал, че британският акцент и официалният му говор на моменти стават много отчетливи, особено пред привлекателни жени. Зачудих се дали го прави съзнателно.

— Нося два сандвича, Клайв — осведоми го тя. — Искаш ли единия?

Лорна не улучи момента да проявява великодушие.

— Струва ми се, че той тъкмо се канеше да си тръгна — побързах да се обадя аз.

— Да, мила, трябва да вървя. Но ти благодаря за извънредно любезното предложение.

— Ще съм в приемната, ако ти трябвам, Мик.

Тя излезе и затвори вратата след себе си. Ройс отново се обърна към мен и тихо заговори:

— Знаеш ли, не биваше да я изпускаш, Мик. Тя беше блюстителката. А в това обединяване на силите с първата госпожа Холър, с цел да отнемете отдавна заслужената свобода на един невинен… има нещо кръвосмесително, нали?

Дълго го гледах, без да отговоря.

— Нещо друго, Клайв?

Той вдигна диска.

— Като че ли за днес е това.

— Добре. Трябва да се захващам с работа.

Изпратих го през приемната и затворих вратата след него. Обърнах се и погледнах Лорна.

— Странно усещане, нали? — попита тя. — Да си от тази страна — от страната на обвинението.

— Така е.

Бившата ми жена повдигна едната кесия.

— Може ли да те попитам нещо? — казах. — Чий сандвич щеше да му дадеш, своя или моя?

Тя ме изгледа безизразно, после виновно се усмихна.

— Просто проявих любезност. Помислих си, че с теб може да си поделим единия.

Поклатих глава.

— Не давай сандвича ми с ростбиф на никого. Особено на адвокат.

Грабнах кесията от ръката й и казах с най-добрия си британски акцент:

— Благодаря ти, мила.

Лорна се засмя и аз се върнах в кабинета си, за да обядвам.

След като слязоха от ферибота в Порт Таунсенд, Бош и Макфърсън последваха указанията на навигационната система и стигнаха на адреса от шофьорската книжка на Сара Ан Глисън. Пътят ги преведе през викторианското крайбрежно градче, после навлязоха в по-рядко населен район с големи, уединени имоти. Домът на Глисън се оказа малка дъсчена къща, която не се вписваше във викторианската атмосфера на съседното селище. Детективът и прокурорката се качиха на верандата и почукаха, но никой не им отговори.

— Може да е на работа или нещо подобно — предположи Макфърсън.

— Възможно е.

— Хайде да се върнем в града и да се настаним, а после пак ще дойдем след пет.

Бош си погледна часовника. Учебните часове току-що бяха свършили и Мади сигурно вече се прибираше вкъщи със Сю Бамбро. Дъщеря му най-вероятно се цупеше на заместник-директорката.

Той слезе от верандата и се насочи към ъгъла на къщата.

— Къде отиваш?

— Да проверя отзад. Ти изчакай тук.

Но още щом зави зад ъгъла, Хари видя, че стотина метра нататък има друга постройка, плевник или гараж без прозорци. Направи му впечатление, че сградата има комин. От двете черни тръби, които стърчаха над покрива, се издигаха топлинни вълни, но не и дим. Пред затворената врата бяха паркирани две коли и ван.