Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Е, Мики ми каза, че дъщеря ни не се познава с твоята — рече Маги.

Бош кимна.

— Да, явно трябва да променим това положение.

— Определено. Чух, че са на една възраст и след като сте си показали снимки един на друг, сте установили, че дори си приличат.

— Ами майка й малко приличаше на теб. Имаше същия тен.

И огън, мислено добави той. После извади телефона си и го включи, за да й покаже снимка на Мади.

— Удивително — възкликна Макфърсън. — Биха могли да са сестри.

Бош заговори, като не откъсваше очи от фотографията на дъщеря си.

— Последната година беше тежка за нея. Изгуби майка си и се премести да живее от един континент на друг. Остави там всичките си приятели. Гледам да я оставям да се движи със собствен ритъм.

— Още една причина да се запознае с роднините си тук.

Той само кимна. През последната година беше отхвърлил много предложения на Холър да запознаят двете момичета. Не беше сигурен дали колебанието му е свързано с потенциалната връзка между братовчедките или между природените братя.

Усетила, че този аспект на разговора е изчерпан, Макфърсън разгъна масата си и извади папките. Бош си изключи телефона и го прибра.

— Е, с работа ли ще се захващаме? — попита той.

— Малко. Искам да се подготвя.

— Какво ще й кажеш като начало? Мислех да поговорим само за разпознаването. Да го потвърдим и да видим дали е готова пак да даде показания.

— И да не споменаваме за ДНК експертизата, така ли?

— Точно така. Това може да я разколебае.

— Но не трябва ли да знае в какво се забърква?

— По-късно, да. Минало е много време. Аз я проучих. Преживяла е трудни периоди и тежки моменти, обаче изглежда се е оправила. Предполагам, че ще разберем, когато идем там.

— Тогава да импровизираме. Мисля, че ако ни се стори редно, трябва да й кажем всичко.

— Ти решаваш.

— Хубавото е, че ще трябва да го направи само веднъж. Няма да се наложи да минаваме през предварително заседание или пред разширен състав на съдебните заседатели. Джесъп вече е бил съден през осемдесет и шеста и Върховният съд не е отменил тези неща. Тъй че директно отиваме на процес. Тя ще ни е нужна само веднъж и толкова.

— Това е добре. И ти ще се занимаваш с нея?

— Да.

Бош кимна. Предполагаше, че Маги е по-добър прокурор от Холър, и беше доволен, че тя ще се занимава с най-важния свидетел в процеса.

— Ами аз? Кой от вас двамата ще ме поеме?

— Още не сме решили. Мики предполага, че Джесъп ще даде показания. Знам, че го очаква с нетърпение. Но не сме разговаряли кой ще поеме теб. Според мен ще се наложи да четеш пред съдебните заседатели много от показанията от първия процес.

Тя затвори папката и с това явно приключиха служебните въпроси.

Прекараха останалата част от полета в общи разговори за дъщерите им и преглеждане на списанията в джобовете на облегалките. Самолетът кацна по-рано на международното летище Сиатъл-Такома. Взеха кола под наем и потеглиха на север. Шофираше Бош. Автомобилът имаше навигационна система, но от транспортната служба на ОП бяха дали на Макфърсън подробни указания как да стигнат до Порт Таунсенд. От Сиатъл взеха ферибот през залива Пюджет. Оставиха колата и отидоха да пият кафе на закритата палуба. Намериха си свободна маса до прозорците. Бош гледаше навън, когато Маги го изненада със следното наблюдение:

— Не си щастлив, нали, Хари?

Той я погледна и сви рамене.

— Делото е странно. С двайсет и четири годишна давност. Престъпникът вече е в затвора и ние го освобождаваме. Това не ме прави нещастен, просто е малко странно, нали разбираш?

Макфърсън леко се усмихна.

— Не говорех за делото. Говорех за теб. Ти не си щастлив човек.

Бош сведе очи към чашата кафе, която държеше с две ръце на масата. Не заради движението на кораба, а защото му беше студено и кафето го сгряваше и вътрешно, и външно.

— Аха.

Възцари се дълго мълчание. Детективът не бе сигурен какво да разкрие пред тази жена. Познаваше я едва от седмица, а тя вече правеше такива наблюдения за него.

— Всъщност в момента нямам време да съм щастлив — отвърна той накрая.

— Мики ми разказа каквото смяташе, че може да ми каже за Хонконг и случилото се с дъщеря ти.

Хари кимна. Но беше сигурен, че Маги не знае цялата история. Не я знаеше никой друг, освен него и Маделин.

— Да — въздъхна той. — Тя преживя доста тежки неща. Това е проблемът, струва ми се. Ако успея да направя дъщеря си щастлива, и аз ще съм щастлив. Но нямам представа кога ще стане това.