Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Кой е Ал Капоне?

— Ти майтапиш ли се с мен?

— Не бе, мой човек, кой е?

— Няма значение, Кеш. Какво ще правим?

— Значи си съгласен да се явим на процес?

— Съгласен съм. Само че има една голяма разлика, нали разбираш?

— К’ва разлика?

— Има голяма разлика между това, което ти предлагат сега, и присъдата, която може да ти дадат, ако изгубим делото. Става въпрос за минимум дванайсет години. Рискът е много голям.

Монтгомъри се отдръпна от решетките, които бяха оставили еднакви вдлъбнатини от двете страни на челото му. Стисна пръчките и каза:

— Абе дали три или петнайсет години, тъй или иначе няма да оцелея. Те имат убийци във всеки затвор. Ама в окръжния ’сички са в отделни килии и са заключени. Там съм си добре.

Кимнах. Проблемът обаче беше, че всяка присъда над една година трябваше да се излежи в щатски затвор. В окръжния затвор пращаха ония, които чакаха процес или излежаваха кратки срокове.

— Значи отиваме на процес, така ли?

— Ами да.

— Приготви се. Скоро ще дойдат да те вземат.

Тихо почуках на вратата на залата и приставът ми отвори. Съдът заседаваше и съдия Шампейн провеждаше съвещание със страните по друго дело. Видях, че моят прокурор седи до парапета, и отидох да поговорим. За пръв път се сблъсквах с Филип Хелман и го намирах за изключително разбран човек. Реших за последно да изпитам границите на неговата търпимост.

— Е, Мики, чух, че вече сме колеги — усмихна ми се той.

— Временно — отвърнах. — Не възнамерявам да правя кариера в прокуратурата.

— Добре, нямам нужда от конкуренция. Е, как ще процедираме в нашия случай?

— Мисля, че още веднъж ще отложим делото.

— Стига, Мики, бях много великодушен. Не мога постоянно да…

— Прав си. Ти беше изключително великодушен, Фил, и го оценявам. Клиентът ми също го оценява. Просто не може да приеме споразумение, защото всяка присъда, която го прати в щатски затвор, за него е равносилна на смъртна. И двамата знаем, че Крипс ще го очистят.

— Първо, аз не знам такова нещо. И второ, щом смята така, може би не е трябвало да се опитва да ограбва Крипс и да стреля по техен човек.

Кимнах.

— Прав си, обаче моят клиент твърди, че било самозащита. Твоят пострадал първи го нападнал. Та май ще отидем на процес и ще трябва да искаш от съдебните заседатели справедливост за пострадал, който не я иска и ще даде показания само ако го принудиш. А тогава ще твърди, че нищо не си спомня.

— Може би няма да стане така. В края на краищата наистина е бил прострелян.

— Да, и съдебните заседатели може би ще повярват, особено когато извадя досието му. Първо ще го попитам с какво си изкарва прехраната. Според разкритията на Сиско, моя следовател, той продава дрога от дванайсетгодишна възраст и майка му го е пратила на улицата.

— Вече обсъдихме всичко това, Мики. Какво искаш? Почти съм готов да кажа майната му и да отидем на процес.

— Какво искам ли? Искам да се погрижа да не прецакаш началото на блестящата си кариера.

— Моля?

— Виж бе, човек, ти си млад прокурор. Спомняш ли си какво ми каза преди малко? Че нямаш нужда от конкуренция? Е, нямаш нужда и да впишеш една загуба в служебното си досие. Не и в самото начало на играта. Просто трябва да приключиш това дело. Та ето какво искам. Една година в окръжния и обезщетение. Можеш да определиш размера на обезщетението.

— Майтапиш ли се?

Каза го прекалено високо и си докара гневния поглед на съдията. После заговори съвсем тихо.

— Майтапиш ли се с мен, по дяволите?

— Не, и ако се замислиш, това е добро решение. Изгодно е за всички.

— Да бе, и какво ще каже съдия Джуди, когато й изложа споразумението? Пострадалият е на инвалидна количка за цял живот. Тя няма да го подпише.

— Ще я помолим да минем отзад в кабинета й и ще я убедим. Ще й кажем, че Монтгомъри иска да отиде на процес, на който ще пледира, че го е извършил при самозащита, и че обвинението е силно възпрепятствано поради липсата на съдействие от страна на пострадалия и положението му на високопоставен член на престъпна организация. Преди да стане съдия, тя е била прокурор. Ще разбере всичко. И сигурно ще прояви по-голямо съчувствие към Монтгомъри, отколкото към твоя пострадал наркопласьор.

Хелман се замисли. Заседанието свърши и Шампейн нареди на съдебния пристав да доведе Монтгомъри. Това беше последното дело за деня.

— Сега или никога, Фил — подканих го аз.

— Добре, да го направим — изсумтя той.

Хелман се изправи и отиде на масата на обвинението.