Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Здрасти, Сю. Малко е разстроена, обаче до следобед ще го преживее. Казах й, че Орора Смит може да дойде, но да не окъсняват. Кой знае, може дори да напишат някое домашно.

— Всичко ще бъде наред, Хари.

— Оставих на кухненския плот чека и малко пари, ако нещо ви потрябва.

— Благодаря, Хари. Само ме предупреди, ако сметнеш, че ще отсъстваш повече от една нощ. От моя страна няма проблем.

Бош погледна в огледалото. Искаше му се да я пита нещо, но не биваше да задържа колите отзад.

— Какво има, Хари?

— Хм, грешно ли е да кажеш „турям“?

Сю се опита да скрие усмивката си.

— Съвсем естествено е да те поправя. Не го приемай лично. Тук им го набиваме в главите и когато се приберат вкъщи, те искат да го набият в главата на някой друг. По-правилно е да кажеш „слагам“.

Бош кимна. Някой от опашката зад него натисна клаксона, навярно баща, който бързаше да остави детето си и да отиде на работа. Бош махна на Сю в знак на благодарност и потегли.

Маги Макфърсън му се беше обадила предишната вечер, за да му съобщи, че няма удобни самолети от Бърбанк и ще вземат директен полет от международното летище. Това означаваше жестоко шофиране в сутрешния трафик. Бош живееше на хълма точно над Холивудската магистрала, но тъкмо тя не можеше да го отведе до летището. Затова мина по „Хайланд“ през Холивуд и пресече до „Ла Сиенега“. В района на петролните рафинерии край Болдуин Хилс имаше задръстване, което изяде почти цялото му време. Оттам продължи по „Ла Тихера“ и когато стигна на аерогарата, трябваше да паркира в един от скъпите гаражи наблизо, защото нямаше време да вземе маршрутка от евтиния паркинг.

След като попълни формулярите за служител на органите на реда и полицай от транспортна полиция го преведе през охраната, Хари най-после стигна до изхода. Последните пътници се отправяха към самолета. Огледа се за Макфърсън, но не я видя и реши, че вече е на борда.

Качи се и мина през задължителното посрещане от стюардесите, отби се в пилотската кабина, показа служебната си карта и се ръкува с екипажа. После се насочи към дъното на самолета. С Макфърсън имаха седалки от двете страни на пътеката на последния ред. Тя вече седеше на мястото си с висока картонена чаша от „Старбъкс“ в ръка. Явно беше подранила за полета.

— Мислех, че няма да успееш — каза прокурорката.

— За малко. Как стигна тук толкова рано? И ти имаш дъщеря като мен.

— Снощи я оставих при Мики.

Бош кимна.

— Точно до изхода, чудесно. Коя е туристическата ви агенция?

— Много са добри, тъкмо затова исках те да го поемат. Ще пратим твоята сметка на ЛАПУ.

— Да бе, желая ви успех.

Той постави сака си в багажното отделение, за да има място да си протегне краката. След като се настани и си закопча колана, видя, че Макфърсън е напъхала две дебели папки в джоба на облегалката пред себе си. Неговите материали по делото бяха в сака му, но нямаше желание да ги вади. Тъкмо беше измъкнал бележник от задния си джоб и се канеше да зададе някакъв въпрос на Маги, когато една от стюардесите по пътеката се приближи и се наведе към него.

— Вие сте детективът, нали? — шепнешком го попита тя.

— Хм, да. Има ли…

Стюардесата не му даде да довърши прочутата реплика на Мръсния Хари 2 2 Герой на Клинт Истууд. — Б.пр. и го информира, че му предлагат незаето място в първа класа.

— О, много любезно от ваша страна, но ще трябва да остана тук.

— Безплатно е.

— Не става въпрос за това. Тук съм с тази дама, а тя ми е шеф. Освен това аз… ние де… трябва да обсъдим разследването, което водим. Всъщност тя е прокурор.

На стюардесата й трябваше известно време, за да схване смисъла на обяснението му, после кимна и каза, че ще се върне в пилотската кабина и ще съобщи на капитана.

— А пък аз си мислех, че вече няма кавалери — рече Макфърсън. — Отказваш се от място в първа класа, за да останеш с мен?

— Всъщност трябваше да й кажа, че го отстъпвам на теб. Това щеше да е истинско кавалерство.

— Опа, тя се връща.

Бош погледна към пътеката. Същата усмихната стюардеса отново се приближаваше към тях.

— В момента разместваме няколко души, за да направим място за двама ви. Елате.

Те се станаха, за да отидат в предната част на самолета. Бош извади сака си от багажното отделение и последва Макфърсън. Тя се озърна към него и се усмихна.

— Моят рицар с потъмняла броня!

— Точно — отвърна Хари.

Местата бяха едно до друго на първия ред. Макфърсън седна до прозореца. Скоро след повторното им настаняване самолетът се отправи на тричасовия си полет до Сиатъл.