Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Няма значение дали ще крещиш за наш’те работи. Не остана кой да ни чуе.

— Вече ти казах, извинявай. Имах тежък ден.

— Да бе, и аз съм нек’во си ник’во негро — друго нещо е да те дават по телевизията и да станеш голям човек.

— Какво искаш да кажеш?

— Гледах те по новините, мръсник такъв. Станал си прокурор, а? К’ви са тия дивотии?

Кимнах. Моят клиент явно се дразнеше повече от ренегатството ми, отколкото от висенето до последното заседание за деня.

— Виж, мога да ти кажа само, че приех тая работа с нежелание. Аз не съм прокурор. Адвокат съм. Твоят адвокат. Обаче от време на време се обръщат към теб и искат нещо. И не можеш да им откажеш.

— И к’во ще стане с мен?

— Нищо няма да стане с теб. Все още съм ти адвокат, Кеш. И имаме да взимаме важно решение. Това съдебно заседание ще е кратко и лесно. Само за определяне на датата за процеса и толкова. Обаче господин Хелман, прокурорът, казва, че предложението, което ти е отправил, важи само до днес. Ако днес заявим на съдия Шампейн, че сме готови да се явим на процес, сделката отпада и отиваме на процес. Помисли ли пак по тоя въпрос?

Монтгомъри опря глава между две пръчки и продължи да мълчи. Разбрах, че не може да вземе решение. Той беше на четирийсет и седем и девет години от живота му вече бяха минали в затвора. Обвиняваха го във въоръжен грабеж и нанасяне на тежка телесна повреда и го очакваше голяма присъда.

Според полицията клиентът ми се престорил на купувач в пазар за дрога в жилищния комплекс „Родия Гардънс“. Вместо да плати обаче, извадил пистолет и поискал дилърът да му даде стоката и парите си. Оня му се нахвърлил и оръжието гръмнало. И сега наркопласьорът, гангстер на име Дарнел Хикс, щеше да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка.

Както обикновено в комплексите, никой не оказваше съдействие на следствието. Даже пострадалият твърдеше, че не си спомня какво се е случило. Предпочиташе да мълчи, с вярата, че другите от бандата ще наложат правосъдие. Но следователите въпреки това бяха успели да разплетат случая. Колата на клиента ми била записана от видеокамера на излизане от комплекса. След като я открили, те намерили по вратата кръв, която се оказала на пострадалия.

Доказателствата не бяха категорични, но все пак бяха достатъчно солидни, за да обмислим предложение от страна на прокурора. Ако приемеше споразумението, Монтгомъри щеше да бъде осъден на три години затвор и най-вероятно щеше да излежи две и половина. Ако рискуваше да отиде на процес, имаше вероятност да му дадат минимум петнайсет. Проблемът бяха тежките телесни повреди и употребата на оръжие при извършване на грабеж. От личен опит знаех, че съдия Джудит Шампейн не се отнася снизходително към престъпленията, в които е използвано огнестрелно оръжие.

Бях препоръчал на клиента си да приеме споразумението. За мен това беше логичният изход, но пък нямаше аз да излежавам присъдата. Монтгомъри не можеше да реши. Не ставаше дума толкова за трите години в затвора, а за това, че пострадалият Хикс е от Крипс, улична банда, чиито дълги ръце стигаха до всеки затвор в щата. Приемането дори само на тригодишна присъда можеше да се равнява на смъртно наказание. Монтгомъри не беше сигурен, че ще оцелее.

— Не знам какво да ти кажа — продължих. — Предложението си го бива. Прокурорът не иска да се стига до процес. Не иска да изправи на свидетелската скамейка пострадал, който не ще да е там и може повече да навреди на обвинението, отколкото да му помогне. Затова ти предлага възможния минимум. Обаче зависи от теб. Ти решаваш. Имаше две седмици. Трябва да се явим пред съдията след няколко минути.

Монтгомъри се опита да поклати глава, но челото му беше притиснато между две пръчки на решетката.

— Какво значи това? — попитах.

— Значи мамка му. Не може ли да спечелим процеса бе, мой човек? Тъй де, нали си вече прокурор. Не можеш ли да им кажеш някоя добра дума за мене?

— Това са две различни дела, Кеш. Не мога да направя такова нещо. Имаш избор. Или приеми трите години, или отиваме на процес. И както вече ти казах, определено може да направим нещо на процеса. Те нямат оръжието, а пострадалият мълчи като риба, обаче им остават неговата кръв по вратата на колата ти и записът, на който излизаш от „Родия“ веднага след инцидента. Можем да се опитаме да го изиграем така, както ти каза, че се е случило. Самозащита. Отишъл си там да си купиш крек и като видял твоята пачка, той се опитал да ти я гепи. Съдебните заседатели може и да повярват на тая версия, особено ако той не даде показания. А може да повярват дори и да свидетелства, защото ще го накарам толкова често да се позовава на правото си да не отговаря, че още преди да е станал от свидетелската скамейка, вече ще го смятат за Ал Капоне.