Майкъл Конъли - Отменена присъда

Последва ново мълчание, но този път чух приглушен шепот и реших, че Уилямс обсъжда ситуацията със своя съветник Джо Ридел. Когато отново заговори, гласът му звучеше строго, но беше изгубил гневните си нотки.

— Добре, ето как ще процедираме. Когато решиш да правиш такива ходове, първо ще ме питаш. Разбра ли?

— Няма да стане. Нали искаше независим обвинител? Е, имаш го. Или го приемаш, или не.

Последва пауза и той прекъсна връзката, без да каже нито дума повече. Затворих телефона и известно време гледах как Клайв Ройс излиза от залата сред тълпата от репортери и камери. Като опитен експерт, той изчака всички да заемат позиция и да фокусират обективите си. После даде първото от дълга поредица уж импровизирани, а всъщност грижливо подготвени изявления за медиите.

— Мисля, че в Окръжна прокуратура са се уплашили — започна Ройс.

Знаех, че ще каже това. Нямаше нужда да слушам останалото. Тръгнах си.

Някои хора не могат да бъдат открити. Те взимат мерки. Влачат метла след себе си, за да заличат дирята. Други просто бягат и не ги е грижа какви следи оставят. Важното е, че миналото е зад гърба им и те продължават да се отдалечават от него.

След като провери издирванията на следователя от ОП, на Бош му трябваха само два часа, за да намери сегашното име и адрес на изчезналата свидетелка, по-голямата сестра на Мелиса Ланди — Сара. Тя не беше влачила метла след себе си. Използвайки наличните възможности, просто бе продължила да бяга. Следователят от прокуратурата, който я беше изгубил в Сан Франциско, не бе търсил следи обратно по пътя. И това му беше грешката. Беше търсил напред, и не ги бе намерил.

Бош започна също като него — въведе името Сара Ланди и рождената дата 14 април 1972-ра в компютъра си. Различните полицейски търсачки осигуряваха безброй пресечни точки на органите на реда с обществото.

Първо имаше арести през 1989-а и 1990-а по обвинение в притежаване на наркотици, към които Службата за работа с проблемни деца се беше отнесла дискретно и състрадателно. Но Сара била извън юрисдикцията и съчувствието на Службата за работа с непълнолетни, когато я задържали по подобни обвинения в края на 1991-ва и още два пъти през 1992-ра. Осъдили я на пробация и задължително лечение и в продължение на няколко години липсваха каквито и да е дигитални следи от нея. Друга търсачка даде на Бош поредица нейни адреси в Лос Анджелис от началото на деветдесетте. Хари знаеше, че това са крайни квартали, в които наемите навярно бяха ниски, а наркотиците — леснодостъпни. Избраната от Сара дрога беше метамфетамин — вещество, което изгаряше мозъчните клетки с милиарди.

Следата на Сара Ланди, момичето, което се беше скрило зад храстите и бе видяло убиеца, отвлякъл малката й сестра, свършваше там.

Бош разтвори първата папка от кашона с доказателствения материал и прегледа свидетелския информационен формуляр на Сара. Намери социалноосигурителния й номер и го въведе заедно с рождената й дата в търсачката. Получи две нови имена: през 1991-ва се появяваше Сара Едуардс, а през 1997-а — Сара Уитън. Промяната на фамилията при жените обикновено означаваше брак и следователят от ОП съобщаваше, че е установил данни за два брака.

Под името Сара Едуардс арестите й продължаваха, включително два за кражба и едно обвинение в проституция. Но те бяха достатъчно раздалечени във времето и съдбата й навярно беше достатъчно тъжна, за да не я пратят в затвора.

Хари прегледа полицейските снимки от тези арести и видя млада жена с различни прически и цвят на косата, но с неизменна болка и предизвикателство в очите. На една от фотографиите под лявото й око имаше тъмнолилав оток и отворени рани по брадичката. Снимките като че ли най-вярно разказваха историята. Пропадане заради наркотици и престъпления. Незараснала вътрешна рана, все още парещи угризения.

Под името Сара Уитън арестите не преставаха, променяше се само мястото. Сигурно беше разбрала, че вече омръзва на прокурорите и съдиите, които многократно й бяха давали шанс — най-вероятно прочитайки биографията й в досъдебните следствени материали. Беше се преселила на север, в Сан Франциско, и там пак често бе имала вземане-даване със закона. Дрога и дребни престъпления, обвинения, които често вървят ръка за ръка. Бош отвори полицейските снимки и видя жена, която изглеждаше твърде стара за годините си. Имаше вид на четирийсетгодишна още преди да е навършила трийсет.