Майкъл Конъли - Отменена присъда

Преди да успея да отговоря, Грейдън излезе от залата и бързо се насочи към нас.

— Някой от първата група не е готов, затова са прехвърлили Джесъп в нея и тъкмо го изведоха.

— Веднага идваме — отвърна Ройс.

Жената се поколеба, но разбра, че шефът й иска тя да се върне вътре, и бързо влезе в залата. Ройс отново насочи вниманието си към мен, но аз го изпреварих.

— Оценявам твоята любезност и загриженост, Клайв. Но ако клиентът ти иска процес, ще го има. Ние сме готови и ще видим кой ще се изложи и кой ще се върне в затвора.

— Чудесно тогава. Очаквам го с нетърпение.

Последвах го вътре. Съдът заседаваше и по пътя видях Лорна Тейлър, моята секретарка и втора бивша жена, да седи в края на един от претъпканите редове. Надвесих се над нея и прошепнах:

— Ей, какво правиш тук?

— Трябваше да дойда, за да видя звездния миг.

— Как изобщо разбра? Аз научих едва преди петнайсет минути.

— Предполагам, че в „Кей Ен Екс“ също са научили тогава. Аз вече бях в центъра да търся офис и чух по радиото, че Джесъп ще се яви в съда, затова дойдох.

— Е, благодаря, че дойде. Как върви търсенето? Наистина трябва да се махна от тая сграда. Съвсем скоро.

— След заседанието ми остава да видя още три места. Това ще е достатъчно. Ще ти съобщя окончателния си избор утре, става ли?

— Да, това е…

Чух секретаря да вика името на Джесъп.

— Виж, трябва да вървя. По-късно ще поговорим — казах на Лорна.

— Дай им да разберат, Мики!

Мястото до Маги на масата на обвинението ме очакваше. Ривас се беше преместил на реда срещу портала. Ройс стоеше до стъклената клетка и шепнеше нещо на своя клиент. Джесъп носеше оранжев гащеризон — затворническата униформа — и изглеждаше спокоен и смирен. Кимаше на всичко, което му казваше адвокатът. Стори ми се по-млад, отколкото предполагах. Сигурно бях очаквал всички тия години в затвора да са взели своето. Знаех, че е на четирийсет и осем, но изглеждаше на не повече от четирийсет. Даже нямаше онази типична затворническа бледност. Кожата му беше светла, но имаше здрав вид, особено до прекалено почернелия Ройс.

— Къде ходиш? — прошепна ми Маги. — Мислех, че ще трябва да се оправям сама.

— Просто излязох да поговоря с адвоката. Имаш ли обвиненията под ръка? В случай че се наложи да ги прочета за протокола.

— Няма да се наложи да ги четеш. Само трябва да се изправиш и да кажеш, че според теб има вероятност Джесъп да се укрие и че представлява опасност за обществото. Той…

— Но аз не смятам, че има вероятност да се укрие. Неговият адвокат току-що ми каза, че са готови за процес и не са склонни да преговарят за споразумение. Той иска парите и единственият начин да ги получи, е да се изправи пред съда — и да спечели.

— И какво от това?

Бившата ми жена смаяно впери поглед в натрупаните пред нея папки.

— Магс, твоята философия е да оспорваш всичко и да не отстъпваш. Мисля, че тук това няма да успее. Имам стратегия и…

Тя се обърна и се наведе към мен.

— Тогава просто ще те оставя да се оправяш сам със своята стратегия и плешивото си приятелче от другата страна на пътеката.

После отблъсна стола си назад, стана и грабна куфарчето си от пода.

— Маги…

Тя изхвърча през портала и се насочи към изхода на залата. Проследих я с поглед, знаех, че макар да не ми харесва резултатът, е трябвало да установя границите на нашите прокурорски отношения.

Извикаха името на Джесъп и Ройс се представи за протокола. После се изправих аз и произнесох думите, които никога не бях очаквал да кажа.

— Майкъл Холър от името на Народа.

Даже съдия Файърстоун вдигна очи от катедрата и се втренчи в мен над очилата си за четене. Навярно за пръв път от седмици в залата му се случваше нещо необикновено. Закоравял адвокат представляваше Народа.

— Е, господа, тук имам съобщение, че искате да обсъдим освобождаване под гаранция.

Преди двайсет и четири години бяха обвинили Джесъп в убийство и похищение. Отменяйки присъдата му, Върховният съд не сваляше обвиненията. Това решение зависеше от Окръжна прокуратура. Така че сега той пак се обвиняваше в същите престъпления и неговото пледиране за невинен отпреди двайсет и четири години продължаваше да е в сила. Трябваше да се определи съдия за процес. Искането за освобождаване под гаранция обикновено се оставяше за тогава, само че Джесъп ускоряваше нещата чрез Ройс, като се обръщаше към Файърстоун.

— Ваша светлост, моят клиент вече е бил обвинен преди двайсет и четири години — каза Ройс. — Бихме искали да обсъдим освобождаването му под гаранция и да дадем ход на това дело. Господин Джесъп е чакал много дълго да получи свобода и справедливост. Той няма намерение да се откаже от правото си на съкратен процес.