Майкъл Конъли - Отменена присъда

Знаех, че Ройс ще направи този ход, защото и аз бих постъпил така. Всеки обвиняем в престъпление има право на съкратен процес. Процесите най-често се забавят по искане на защитата или по взаимно съгласие, когато и двете страни се нуждаят от повече време за подготовка. Прилагайки тактика на натиск, Ройс не се отказваше от ускорен процес. След като делото и доказателствата бяха с двайсет и четири годишна давност — да не споменавам, че в момента местонахождението на главния свидетел беше неизвестно, — щеше да е не само разумно, но и естествено да се постави обвинението в цайтнот. С отмяната на присъдата от Върховния съд часовникът беше започнал да тиктака. От този момент Народът имаше шейсет дни да изправи Джесъп на процес. Дванайсет от тях вече бяха изтекли.

— Мога да дам делото на секретаря за определяне на съдия — отвърна Файърстоун. — И предпочитам определеният съдия да разгледа въпроса за освобождаване под гаранция.

Ройс се замисли за миг, преди да отговори, и съвсем леко се завъртя към камерите.

— Ваша светлост, клиентът ми е лежал несправедливо в затвора двайсет и четири години. И това не са само мои думи, такова е мнението на Щатския върховен съд. Сега го доведоха тук, за да го изправят на нов процес. Целият този замисъл няма нищо общо с правосъдието, а с пари и политика. Целта е да се избегне отговорността за незаконното отнемане на свободата на моя клиент. С отлагане за друго заседание ще се продължи с нарушаването на справедливостта, на което Джейсън Джесъп е жертва от над две десетилетия.

— Много добре.

Файърстоун изглеждаше ядосан. Конвейерът беше спрял. Съдията имаше списък, който сигурно отначало бе включвал повече от седемдесет и пет имена, и искаше да отметне всички навреме, за да се прибере за вечеря преди осем. Ройс щеше много да забави нещата с искането си да се обсъди дали Джесъп трябва да бъде освободен до процеса. Но и Ройс, и Файърстоун ги очакваше голяма изненада. Ако Негова светлост не се прибереше навреме за вечеря, причината нямаше да съм аз.

Ройс настоя съдията да пусне Джесъп под СГ, което означаваше, че от него няма да се искат пари, а просто ще го освободят под „собствена гаранция“. Това беше само началото. Той всъщност очакваше свободата на клиента му да бъде обвързана с конкретна цифра, ако изобщо се стигнеше дотам. Заподозрените в убийство не ги пускаха под СГ. В редките случаи, когато в дела за убийство изобщо се определяше гаранция, сумата обикновено беше доста солена. Нямаше значение дали Джесъп може да събере парите от проекта, който го поддържаше, или от сделките за книга и филм, за чиито права уж преговаряше.

Ройс завърши искането си с твърдението, че нямало опасност Джесъп да се укрие, по същата причина, която бях изтъкнал пред Маги. Той нямал интерес да бяга. Имал интерес да се бори, за да изчисти името си след двайсет и четири години несправедливо затворничество.

— В момента господин Джесъп няма друга цел, освен да остане тук и веднъж завинаги да докаже, че е невинен и че е платил кошмарна цена за грешките и простъпките на Окръжна прокуратура.

Докато адвокатът говореше, аз наблюдавах Джесъп в стъклената клетка. Той знаеше, че камерите са насочени към него, и беше заел поза на справедливо негодувание. Въпреки усилията си обаче не можеше да скрие гнева и омразата в очите си. Двайсет и четири години в затвора ги запечатваха завинаги там.

Файърстоун си записа нещо и ми даде думата. Изправих се и зачаках съдията да ме погледне.

— Давайте, господин Холър — подкани ме той.

— Ваша светлост, стига господин Джесъп да покаже документ за местожителство, обвинението не възразява срещу освобождаването му под гаранция.

Файърстоун дълго ме зяпа, докато смели, че отговорът ми е диаметрално противоположен на оня, който бе очаквал. Когато всички присъстващи прависти осъзнаха цялото значение на думите ми, в залата се възцари пълна тишина.

— Правилно ли ви разбрах, господин Холър? — попита съдията. — Вие не възразявате срещу освобождаване под СГ в дело за убийство, така ли?

— Точно така, ваша светлост. Убедени сме, че господин Джесъп ще се появи на процеса. Иначе няма да изкара никакви пари от него.

— Ваша светлост! — извика Ройс. — Възразявам срещу това господин Холър да пълни протокола с такива предубедени твърдения, насочени единствено към присъстващите медии. В момента моят клиент няма друга цел, освен…

— Разбирам, господин Ройс — прекъсна го Файърстоун. — Но мисля, че и вие достатъчно играхте за пред камерите. Да оставим нещата така. По липса на възражение от страна на обвинението, освобождавам господин Джесъп под негова собствена гаранция, щом представи на секретаря документ за местожителство. Господин Джесъп не бива да напуска окръг Лос Анджелис без разрешение на съда, към който бъде насочено това дело.