Майкъл Конъли - Отменена присъда

Влязох в залата заедно с Маги и веднага видях камерите в ограденото пространство отляво, точно срещу стъкленото помещение, в което вкарваха по шестима арестанти. Този път не ме заслепяваха прожектори и забелязах моя приятел Стикс да монтира триногата си. Той ме видя и ми кимна. Отговорих му.

Маги ме потупа по ръката и посочи мъж, който седеше на масата на обвинението с още трима прависти.

— Онзи в края е Ривас.

— Ясно. Иди се виж с него, докато поговоря със секретаря.

— Няма нужда да го правиш, Холър. Ти си прокурор, забрави ли?

— Да бе! Страхотно! Бях забравил.

Насочихме се към масата на обвинението и Маги ме запозна с Ривас. Прокурорът беше съвсем млад, навярно завършил известен юридически факултет само преди няколко години. Предположих, че си плете кошницата в Окръжна прокуратура и чака благоприятен момент да се изкачи по стълбата и да се махне от ада на заседанията за определяне на гаранция. За което нямаше да му помогне фактът, че идвам от отсрещната страна на пътеката да взема златната ябълка от сегашните дела на службата. По езика на тялото му долових неговата предпазливост. Не бях на масата, на която трябваше. Аз бях лисицата в курника. И знаех, че ще потвърдя подозренията му още преди да свърши това заседание.

След беглото ръкостискане се огледах за Клайв Ройс и го открих да седи до парапета. Разговаряше с млада жена, сигурно негова сътрудничка. Бяха се навели един към друг и гледаха в разтворена папка с дебел сноп документи. Приближих се с протегната ръка.

— Клайв Ройс, британският адвокат! Как я караш, старче?

Той вдигна очи и добре загорялото му лице моментално се набръчка в усмивка. Като съвършен джентълмен, Клайв се изправи, преди да стисне дланта ми.

— Как си, Мики? Много съжалявам, че по това дело ще сме на различни страни.

Знаех, че съжалява, но не чак толкова. Ройс беше изградил кариерата си, избирайки печеливши случаи. Нямаше да рискува безвъзмездно да поеме дело, при това привличащо медийното внимание, ако не смяташе, че ще си осигури безплатна реклама и поредната победа. Беше тук, за да спечели, и зад усмивката му имаше два реда остри зъби.

— И аз. И съм сигурен, че ще ме накараш да съжалявам за деня, в който съм пресякъл пътеката.

— Е, явно и двамата изпълняваме обществения си дълг, нали така? Ти помагаш на окръжния прокурор, а аз предоставям безвъзмездно услугите си на Джесъп.

Ройс още говореше с британски акцент, въпреки че през повече от половината от петдесетте си години беше живял в Съединените щати. Акцентът му придаваше културен и изискан вид, контрастиращ с практиката му да защитава хора, обвинени в отвратителни престъпления. Носеше костюм от габардин с жилетка. Плешивото му теме също беше добре загоряло и гладко, а брадата му — боядисана и оформена до последния косъм.

— И така може да се каже — отвърнах.

— О, къде са ми обноските? Мики, това е моята сътрудничка Денис Грейдън. Ще ми помага в защитата на господин Джесъп.

Тя се изправи и твърдо ми стисна ръката.

— Приятно ми е да се запознаем — казах аз.

Огледах се да видя дали Маги е наблизо, за да ги запозная, но тя се съвещаваше с Ривас на прокурорската маса.

— Е, успя ли да включиш клиента си в списъка? — попитах Ройс.

— Да, той ще е първи от следващата група. Вече бях отзад при него и сме готови да искаме освобождаване под гаранция. Чудех се обаче, тъй като имаме няколко минути, дали може да поговорим в коридора?

— Естествено, Клайв. Хайде да вървим.

Ройс инструктира помощничката си да изчака в залата и да ни повика, когато вкарат следващата група обвиняеми в стъклената клетка. Последвах го през портала и по пътеката между претъпканите редове в галерията. Излязохме през въртящата се врата в коридора.

— Искаш ли да си вземем по чаша чай? — предложи той.

— Едва ли ще имаме време. За какво става въпрос, Клайв?

Той скръсти ръце и придоби сериозен вид.

— Трябва да ти кажа, Мик, че нямам намерение да те излагам. Ти си ми приятел и колега адвокат. Обаче просто си заел губещата страна, нали? Какво възнамеряваш да правиш?

Усмихнах се и се озърнах наоколо. Никой в оживения коридор не ни обръщаше внимание.

— Искаш да кажеш, че клиентът ти е готов да се признае за виновен, за да се измъкне, така ли?

— Напротив. Няма да има никакви пазарлъци. Окръжният прокурор е взел грешно решение и е съвсем ясно, че това е само маневра, в която те използва. Трябва да те предупредя, че ако настоиш да изправиш Джейсън Джесъп на процес, ще се изложиш. Просто трябваше да ти го кажа, от професионална любезност.