Майкъл Конъли - Отменена присъда

Той предаде делото на съдебния секретар за определяне на друг отдел за процеса. Най-после бяхме излезли от орбитата на съдия Файърстоун. Можеше пак да пусне конвейера и да се прибере вкъщи за вечеря. Взех папките, които Маги беше оставила на масата, и си тръгнах. Ройс се бе върнал на мястото си до парапета и прибираше документите си в кожено куфарче. Неговата млада сътрудничка му помагаше.

— Как беше, Мик? — попита ме той.

— Кое, да съм обвинител ли?

— Да, прекосяването на пътеката.

— Не много по-различно, да ти кажа честно. Днес всичко си беше чиста процедура.

— Ще те изпекат на шиш, задето остави да пуснат клиента ми на свобода.

— Да вървят на майната си, ако не разбират от майтап. Само гледай да не направи някоя беля, Клайв. Иначе наистина ще си изпатя. Както и той.

— Не се бой, ще се грижим за него. Той е най-малкият ти проблем, нали разбираш.

— Какво искаш да кажеш?

— Нямаш много доказателства, не можеш да откриеш главната свидетелка, а ДНК експертизата ще разбие на пух и прах цялата теза на обвинението. Ти си капитанът на „Титаник“, Мики, и Гейбриъл Уилямс те направи такъв. Което ме кара да се питам с какво те е шантажирал.

От всичко, което каза, се чудех само за едно. Откъде знаеше за изчезналата свидетелка. Естествено не го попитах, нито отговорих на заяждането му за шантажа на ОП. Държах се като всички ония свръхсамоуверени прокурори, срещу които се бях изправял.

— Кажи на клиента си да се забавлява, докато е на свобода, Клайв. Защото, щом излезе присъдата, пак ще го приберат на топло.

Ройс се усмихна и рязко затвори куфарчето си. После смени темата.

— Кога може да поговорим за материалите на обвинението?

— Когато поискаш. Ще започна да ги подготвям утре сутрин.

— Добре. Хайде да ги обсъдим по-скоро, Мик, съгласен ли си?

— Както казах, по всяко време, Клайв.

Той тръгна към бюрото на съдебния пристав, най-вероятно за да се погрижи за освобождаването на клиента си. Минах през портала, взех Лорна и двамата излязохме от залата. Навън ме чакаше малка тълпа от репортери и камери. Репортерите ме обстреляха с въпроси защо не съм възразил срещу освобождаването под гаранция. Отговорих „без коментар“ и ги отминах. Те останаха пред изхода да чакат Ройс.

— Не знам, Мики — сподели Лорна. — Според теб как ще реагира Окръжна прокуратура на освобождаването под СГ?

В този момент телефонът в джоба ми започна да звъни. Бях забравил да го изключа в залата. Тази грешка можеше да ми струва скъпо, в зависимост от мнението на Файърстоун за електронните прекъсвания по време на съдебни заседания.

Погледнах дисплея и отговорих на Лорна:

— Не знам, но май скоро ще науча.

Показах й телефона, за да види кой се обажда. На екрана пишеше ЛАОП.

— Ти отговори. Аз трябва да тръгвам. Внимавай, Мики — каза Лорна.

Целуна ме по бузата и се насочи към асансьорите. Приех разговора. Бях познал. Обаждаше се Гейбриъл Уилямс.

— Холър, какво правиш, по дяволите?!

— Какво искаш да кажеш?

— Един от моите хора ми съобщи, че си допуснал да освободят Джесъп под СГ.

— Точно така.

— Тогава пак ще те попитам — какво правиш, по дяволите?

— Виж…

— Не, ти виж. Не знам дали си дал на едно от приятелчетата си от адвокатската колегия каквото е поискало, или просто си глупав, обаче никога не пускай убиец на свобода. Разбираш ли ме? А сега се върни вътре и искай ново заседание за обсъждане на освобождаването под гаранция.

— Няма.

Изтекоха поне десет секунди, преди Уилямс да наруши мълчанието си.

— Правилно ли чух, Холър?

— Не знам какво си чул, Уилямс, но няма да се върна и да искам ново заседание. Трябва да разбереш нещо. Ти ми даде отвратително дело и трябва да положа всички усилия, за да се справя с него. Наличните ни доказателства са с двайсет и четири годишна давност. ДНК експертизата проби грамадна дупка в аргументацията ни и не можем да открием главния си свидетел. И всичко това ми показва, че трябва да направя каквото мога, за да спечеля.

— А какво общо има това с факта, че си допуснал да освободят Джесъп от затвора?

— Не разбираш ли бе, човек? Джесъп е бил зад решетките двайсет и четири години. Това не ти е пансион за благородни девици. Какъв е бил, когато е влязъл там? Сега е по-лош. Ако е навън, сам ще се прецака. И ако се прецака, ще помогне на нас.

— С други думи, ти излагаш обществото на риск, докато този тип е на свобода.

— Не, защото ти ще говориш с ЛАПУ и ще уредиш да го наблюдават. Тъй че никой няма да пострада и те ще могат да се намесят и да го пипнат в мига, в който сгафи.