Майкъл Конъли - Отменена присъда

Той се намръщи, като че ли бях казал нещо абсолютно недопустимо.

— Тук има свобода на печата, Мик. Не можеш да контролираш медиите. Човекът току-що е излязъл от затвора и независимо дали ти харесва, това си е новина.

— Да бе, и можеш да даваш изключителни репортажи срещу реклама. Реклама, която може да хвърли семе в ума на потенциалния съдебен заседател. Какво си планирал за днес? Гостуване на Джесъп в сутрешния блок на Пети канал? Или участието му в журито на първенство по готвене на чили на щатския панаир?

— Всъщност от „Ен Пи Ар“ искаха днес да се помотаят с него, но аз проявих сдържаност. Отказах им. Гледай да съобщиш и това на съдията.

— Леле, наистина ли си отказал на „Ен Пи Ар“? Дали е защото повечето хора, които слушат тая станция, могат да изклинчат от дълга си на съдебни заседатели, или защото си намислил нещо по-добро?

Ройс пак се намръщи и доби вид, все едно съм го набучил на копието на честността. Огледа се, хвана стола от бюрото на Маги и го придърпа, за да седне пред мен. Настани се с кръстосани крака и нагласи костюма си.

— Я ми кажи, Мик, шефът ти наистина ли смята, че отделянето ти в друга сграда ще накара хората да повярват в твоята независимост от неговото ръководство? Будалкате ни, нали?

Усмихнах му се. Опитът му да ме ядоса нямаше да мине.

— Пак ще повторя за протокола, Клайв, че в това дело нямам шеф. Работя независимо от Гейбриъл Уилямс.

Посочих стаята.

— Аз съм тук, а не в Съдебната палата, и всички решения по това дело ще се взимат на това бюро. Но в момента не моите, а твоите решения са особено важни, Клайв.

— И за какво става дума? За споразумение ли?

— Точно така. Специална оферта, валидна само до пет часа. Твоето момче се признава за виновно, аз се отказвам от смъртното наказание и двамата хвърляме зара с присъдата на съдията. Не се знае, Джесъп може да се размине и с излежаното време.

Ройс се усмихна сърдечно и поклати глава.

— Сигурен съм, че това ще зарадва градската управа, но се боя, че трябва да те разочаровам, Мик. Моят клиент категорично няма да се признае за виновен. И няма да промени решението си. Всъщност се надявах, че вече си осъзнал безполезността на този ваш процес и просто ще свалиш обвиненията. Не можеш да спечелиш, Мик. Властите ще трябва да се примирят с това и за съжаление, ти си глупакът, който доброволно ще го поеме отзад.

— Е, тепърва ще видим, нали?

— Естествено.

Изтеглих средното чекмедже и извадих зелена пластмасова кутия с компютърен диск. Плъзнах го по бюрото към него.

— Не очаквах да дойдеш лично, Клайв. Мислех, че ще пратиш някой следовател или секретарка. Кантората ти е фрашкана с помощен персонал, нали? Имаш си даже и щатен пиар.

Ройс бавно взе диска. На пластмасовата кутия пишеше „Материали на обвинението, 1“.

— Я какви сме язвителни днес! Май че само допреди две седмици ти беше един от нас, Мик. Скромен член на адвокатската колегия.

Кимнах разкаяно. Тук ме беше забил.

— Съжалявам, Клайв. Може би ми влияе могъществото на институцията.

— Извинението се приема.

— Съжалявам и че си изгуби времето да идваш тук. Както ти казах по телефона, тук е всичко, с което разполагахме до тая сутрин. Главно старите материали и доклади. Няма да си играя на укриване на информация, Клайв. Толкова пъти съм бил жертва на такива неща, че не мога да ги преброя. Тъй че, ако аз имам нещо — и ти го имаш. Обаче в момента това е всичко.

Ройс почука с кутията по ръба на бюрото.

— И няма списък на свидетелите, така ли?

— Има, но засега е почти същият като в процеса през осемдесет и шеста. Добавих моя следовател и извадих няколко имена — родителите и други хора, които вече не са между живите.

— Несъмнено си се избавил и от Феликс Търнър.

Усмихнах му се като Чеширския котарак.

— Слава Богу, няма да имаш възможността да го доведеш на процеса.

— Да, жалко. С огромно удоволствие щях да го нахакам в гъза на обвинението.

Кимнах, забелязвайки, че Ройс е престанал с британските фразеологизми и е преминал на чист американски. Това се дължеше на яда му заради Търнър и като дългогодишен адвокат, аз определено го усещах. По време на новия процес нямаше да се споменава никой аспект на предишния. Новите съдебни заседатели нямаше да знаят какво се е случило тогава. И това означаваше, че използваният от обвинението измамен затворнически информатор — колкото и тежък да беше този прокурорски грях — няма да навреди на сегашното обвинение.

Реших да продължа нататък.