Тери Пратчет - Жътварят

— Впрочем аз съм магьосник — отвърна Деканът, чиито островърхи ботуши се клатушкаха над земята. — Ако правилата не ми забраняваха да употребя магия за нападателни цели, щеше да си докараш голяма беля.

— А бе, вие к’во правите тука поначало? — попита коларят и му позволи да стъпи на земята, а самият гой се озърна с подозрение.

— Ъхъ — намеси се мъжът, който едва удържаше четворката коне, впрегнати пред каруца с дървени трупи, — к’во става? Некои хора требе да си земат надницата днеска за ваше сведение!

— Ей, вие отпред, размърдайте се!

Каруцарят с буйните коне се завъртя ядно назад към опашката от возила.

— И аз искам, ама що да сторя? Сбирщина магьосници разкопават скапаната улица!

Изцапаното с пръст лице на Архиканцлера се подаде от ямата.

— Да му се не знае, Декане, казах ти да оправиш неразборията!

— Но аз тъкмо помолих този господин да завие и да мине по друга улица — обясни Деканът, който вече се притесняваше да не се задуши.

Човекът с плодовете го обърна във въздуха така, че да вижда претъпканите улици.

— Ти опитвал ли си да обърнеш шейсетина каруци наведнъж, а? Няма да е лесно. Пък и заради вас никой не може да шавне, щото сте затворили улиците в четирите посоки и всеки се пречка някому, светна ли ти в тиквата?

Деканът се помъчи да кимне. Той поначало се бе усъмнил разумно ли е да копаят дупка насред кръстовището на Улицата на малките богове и Широката улица — и двете с най-натовареното движение в Анкх-Морпорк. Но всичко изглеждаше много логично, преди да започнат. Дори най-опърничавият неумрял би трябвало да си остане благопристойно погребан под такъв уличен трафик. За жалост никой не се сети да помисли ще има ли затруднения, ако копаят на най-оживеното кръстовище денем.

— Я да видим какво става тук!

Гъмжилото зяпачи се отдръпна, за да мине закръгленото туловище на сержант Колън от Градската стража. Той напредваше неудържимо с търбуха напред. Щом зърна магьосниците в дълбоката яма, изровена насред кръстовището, неговото огромно червендалесто лице грейна.

— Я гледай ти… Международна банда крадци на кръстовища, тъй ли?

Преливаше от радост. Неговата дългосрочна стратегия за работата на полицията се оправда!

Архиканцлерът изсипа една лопата от глинестата анкх-морпоркска почва върху ботушите му.

— Стига тъпотии, човече! — сопна се Ридкъли. — Заели сме се с жизненоважно дело.

— О, всички тъй разправят, като ги спипаме — възрази сержант Колън, чийто ум не се отклоняваше лесно от избраната пътека, щом набереше инерция. — Хващам се на бас, че стотици селца в диви страни като Клач са готови да платят мило и драго, за да се сдобият с такова престижно кръстовище.

Ридкъли се облещи, ченето му увисна.

— Какви ги дърдориш, полицай?! — Посочи сърдито островърхата си шапка. — Не чуваш ли какво ти казвам? Ние сме магьосници. И тази работа засяга само нас. Бъди така добър да оправиш това задръстване наоколо…

— … тия праскови се натъртват дори ако никой ги зяпне по-задълго… — боботеше глас зад гърба на сержант Колън.

— Изкуфелите дъртаци ни заклещиха тука от половин час — оплака се търговец на добитък, чиито четиридесет говеда отдавна се пръснаха безцелно по близките пресечки. — Искам да ги тикнете в ареста.

Сержантът проумя, че неволно е излязъл на сцената в драма със стотици участници, някои от тях — магьосници, и всички до един разгневени.

— Е, с какво се занимавате? — попита отпаднало.

— Погребвахме наш колега. Не виждаш ли? — троснато заяви Ридкъли.

Колън тутакси се загледа в отворения ковчег до ямата. Уиндъл Пунс му махна с ръка.

— Ама… той не е умрял, нали?

Челото му се набръчка от усилие да осмисли положението.

— Външността понякога заблуждава — напомни Архиканцлерът.

— Но той ми маха.

— Е, и?

— Не е много нормално мъртъвците да…

— Всичко е наред, сержант — прекъсна го Уиндъл.

Сержант Колън се примъкна до ковчега.

— Вас ли видях да се хвърляте в реката снощи? — попита тихичко.

— Да. Бяхте много услужлив.

— А после си излязохте, сякаш нищо не е било.

— Уви, така беше.

— Само че стояхте под водата цяла вечност.

— За съжаление в реката беше твърде тъмно. Едва намерих стъпалата.

Сержант Колън по неволя се примири с логиката на събитията.

— Е, щом е тъй, значи трябва да сте покойник. Друг освен мъртвец не може да издържи толкоз под водата.

— Вярно си е — съгласи се Уиндъл.

— Но защо махате с ръце и приказвате? — пак се озадачи Колън.