Тери Пратчет - Жътварят

Вермините са малки гризачи на черни и бели нетна, обитаващи планините Овнерог. Те са предшественици на лемингите, за които пък се знае, че редовно се хвърлят от високи скали и се давят в езера. Навремето и вермините го правели. Интересното в случая е, че мъртвите животни не се размножават. В течение на хилядолетията все повече вермини се оказвали потомци на онези екземпляри, които при достигането до ръба на пропаст само промърморвали „А бе, що не си…“. Вермините вече се спускат с делтапланери от зъберите и си правят малки лодки, за да прекосяват езерата. А когато незнайният подтик в главите им ги тласне към морския бряг, седят пред водата известно време, отбягват взаимно погледите си и си тръгват по-рано, за да не се врат във вечерната блъсканица по пътищата.

Способностите на кльощавите стари жени да пренасят товари са феноменални. Учените доказаха, че мравката може да носи товар, стократно надвишаващ собственото й тегло. Но още не са известни предели за издръжливостта на някоя осемдесетгодишна баба от испанско селце.

По традиция при пълненото на телени колички най-крехките предмети се слагат отдолу.

На онези светове, където хипермаркетът е познат като форма на живот, мнозина смятат, че хората зарязват телените кошници на колелца в затънтени ъгълчета, затова трябва да бъдат наемани цели отряди млади мъже, които да ги събират и откарват обратно. Това е твърде далеч от истината. Всъщност тези млади мъже са ловци, които дебнат своите потракващи жертви из пущинака, улавят ги, сломяват съпротивата им, дресират ги и ги обричат на живот в робство. А може и да не е така.

Най-въодушевеният от тях е нисичкият, но настойчив и невероятно убедителен Казанунда Джуджето. Името му се споменава с почит и уважение при всяка среща на собственици на сгъваеми стълбички.

„Фонд за ремонт на покрива в Изгубения обречен храм! Остават само 6 000 жълтици до събирането на сумата!! Моля ви, бъдете щедри!! Благодарни сме ви!!!“