Тери Пратчет: Малки богове

Той се огледа. Градините бяха изцяло вътре на територията на храма, оградени от високи стени.

— Как влезе тук, малко животинче? — попита той. — Да не би да си прелетяло?

Костенурката се облещи срещу него с единственото си око. Брута изпита известна носталгия по дома. По пясъчните хълмове на родното му място имаше костенурки в изобилие.

— Бих могъл да ти дам малко маруля — рече Брута. — Но, струва ми се, че на костенурките не е разрешено да влизат в градините. Ти не си ли вредител?

Костенурката продължи да се блещи. На практика нищо не може да се блещи така, както костенурката.

Брута се почувства длъжен да направи нещо.

— Има грозде — каза той. — Може би не е грях да ти дам едно зърно. Какво ще кажеш за малко грозде, малка костенурке?

— А ти какво ще кажеш да бъдеш най-отвратителното нещо в най-дълбоката яма на ада? — отговори костенурката.

Гаргите, които бяха отлетели за по-сигурно на най-външните стени, литнаха отново при изпълнението на „Пътят на Неверника е Гнездо от Бодли“.

Брута отвори очи и отново си отпуши ушите.

Костенурката каза:

— Още съм тук.

Брута се поколеба.

Осени го мисълта, макар и много бавно, че демоните и злите духове, които блудстват нощем с мъже, не се появяват под формата на малки стари костенурки. Не би имало кой знае какъв смисъл. Дори и Брат Намрод щеше да се съгласи, че ако е думата за буйна еротика, човек би могъл да се справи далеч по-добре и сам, отколкото една едноока костенурка.

— Не знаех, че костенурките могат да говорят — рече той.

— Не могат — отвърна костенурката. — Чети по устните ми.

Брута се вгледа по-отблизо.

— Ти нямаш устни — каза той.

— Не, нито нормални гласни струни — съгласи се костенурката. — Правя го направо в главата ти, схващаш ли?

— Глупости!

— Ти действително разбираш, нали?

— Не.

Костенурката завъртя единственото си око.

— Трябваше да се сетя. Е, няма значение. Не трябва да си губя времето с градинари. Иди и ми доведи най-главния, веднага.

— Най-главния? — попита Брута. Той закри устата си с ръка. — Нямаш предвид … Брат Намрод?

— Кой е той? — попита костенурката.

— Началникът на послушниците!

— О, Боже мои, Аз! — рече костенурката. — Не — продължи тя, като напевно имитираше гласа на Брута, — нямам предвид началника на послушниците. Имам предвид Старшия Свещеник, или както там се нарича. Предполагам, че има такъв?

Брута кимна тъпо.

— Старши Свещеник, така ли? — каза костенурката. — Старши. Свещеник. Старши свещеник.

Брута кимна отново. Знаеше, че съществува Старши Свещеник. Само че проблемът беше в това, че ако все пак можеше горе-долу да обхване йерархичната структура, която делеше собствената му особа от Брат Намрод, то той беше абсолютно неспособен да измисли нещо сериозно по въпроса за каквато и да било връзка между Брута послушника и Ценобиарха. Теоретично погледнато той съзнаваше, че трябва да има такава връзка, че съществува огромна канонична структура, в която Старшият Свещеник е най-отгоре, а Брута — непоклатимо най-отдолу, но гледаше на нея по същия начин, както амебата може да гледа на процеса на еволюцията по целия път, който дели нея и, да кажем, един заклет експерт-счетоводител. По цялата верига до върха липсваха звена.

— Не мога да ида и да повикам … — Брута се поколеба. Дори самата мисъл да говори с Ценобиарха го накара да онемее от ужас. — Не мога да помоля никого да помоли Върховния Ценобиарх да дойде и да говори с костенурка!

— Да се превърнеш в кална пиявица и да изсъхнеш в огъня на възмездието, дано! — изпищя костенурката.

— Няма защо да проклинаш — рече Брута.

Костенурката заподскача яростно нагоре-надолу.

— Това не беше проклятие! Това беше заповед! Аз съм Великият Бог Ом!

Брута премигна.

После каза:

— Не, не си. Виждал съм Великия Бог Ом — той размаха ръка, описвайки формата на светите рога, много добросъвестно при това, — а той не е във формата на костенурка. Явява се като орел, или лъв, или пък мощен бик. Има статуя в Големия Храм. Висока е седем лакътя. Има си бронз по нея и каквото трябва там. Тъпче неверниците. Не можеш да тъпчеш неверниците като си костенурка. Искам да кажа, единственото, което можеш да направиш, е да ги погледнеш многозначително. Има рогове от истинско злато. Там, където живеех по-рано, имаше статуя, висока един лакът, беше в съседното село, и тя също беше на бик. Ето защо знам, че ти не си Великият Бог — направи знака на светите рога — Ом.