Тери Пратчет: Малки богове

— Да, знам. Това е Ворбис — каза Брута. Ворбис променяше хората. Понякога ги променяше в мъртъвци. Но винаги ги променяше. Това беше неговата победа.

Той въздъхна.

— Но аз съм си аз — каза той.

Ворбис се изправи неуверено и последва Брута през пустинята. Смърт ги гледаше как се отдалечават.

© 1992 Тери Пратчет

© 1996 Мирела Христова, превод от английски

Terry Pratchett

Small Gods, 1992

Сканиране: Александра, 2008

Разпознаване и редакция: Борис Иванов, 2008

Публикация

Тери Пратчет. Малки богове

Английска. Първо издание

Издателска къща Вузев, София, 1996

Преводач: Мирела Христова

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954-422-039-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8304]

Последна редакция: 2008-06-27 19:50:18

Или пък, ако вярвате в Омнианството, Полюса

Които бяха „Един размер става за всички“, в разновидности „затегни гайките“

Или би го направил. Ако беше там. Но не беше. Така че не би могъл.

Необходими са четиридесет човека стъпили на земята, за да задържат един с глава във въздуха.

В книгите на Тери Пратчет смъртта е в мъжки род, бел. пр.

Думите са лакмусовата хартия на съзнанието. Ако се озовете във властта на някой, който ще използва хладнокръвно думата „почни“, много бързо се преместете някъде другаде. Но ако каже „Влез“, не спирайте даже да си съберете багажа.

(ит.) полугласно, шепнешком — бел. пр.

Стига да не е беден, чужденец или лишен от това право поради лудост, глупост или факта, че е жена.

avis domestica — домашна птица.

Corvus — свраки, бел. пр.

т.е. преди обитателите да са пуснали козите да опасат навсякъде. Нищо не може да направи по-голяма пустиня от една коза.

Но недостатъчни.

Като много ранни мислители, и Ефибианците вярваха, че мислите се раждат в сърцето и че мозъкът е просто съоръжение за охлаждане на кръвта.

Непреводима игра на думи — „goat“ — „коза“ и „god“ — „бог“, англ. бел. пр.

Народът на Фаста Бендж нямаше дума за война, тъй като те нямаше с кого да воюват, а и животът сам по себе си беше достатъчно труден. Думите на П’Танг-П’танг бяха стигнали до съзнанието му като: „Спомняш ли си когато Пача Модж удари чичо си с голяма скала? Нещо такова, само че по-лошо“.