Тери Пратчет - Малки богове

Дидактилос седеше на една скала, подпрял ръце на бастуна си.

— О, здравей — каза Брута горчиво. — Добре дошъл в Омниа.

— Помага, ако погледнеш философски на нещата — каза Дидактилос.

— Но няма никакъв смисъл да се биеш!

— Напротив, има. Чест, отмъщение, дълг и други подобни неща.

— Наистина ли мислиш така? Аз пък си мислех, че се предполага философите да следват логиката?

Дидактилос сви рамене.

— Е, така, както аз виждам нещата, логиката е само начин да си невежа по числата.

— Мислех си, че всичко ще свърши, когато Ворбис умре.

Дидактилос се загледа в своя вътрешен свят.

— Много време е необходимо на хора като Ворбис да умрат. Те оставят ехо в историята.

— Знам какво искаш да кажеш.

— Как е парната машина на Ърн?

— Струва ми се, че е малко разстроен заради нея — отвърна Брута.

Дидактилос се изкиска и тресна бастуна си в земята.

— Ха! Напредва! Всяко нещо си има две страни!

— Би трябвало — каза Брута.

Нещо като златна комета прекоси небето на Свят Диск. Ом се виеше като орел, издигнат от свежестта, от силата на вярата. Във всеки случай, поне толкова, докато траеше тя. Толкова гореща, толкова отчаяна, вярата никога не продължаваше дълго. Човешките мозъци не можеха да я поддържат. Но докато траеше, той беше силен.

Централният връх на Кори Селести се издига от планините на Центъра, десет отвесни мили от зелен лед и сняг, покрити с кулите и кубетата на Дънманифестин.

Там живеят боговете на Диска.

Или най-малкото, всеки бог, който е нещо. И странното е, че макар че са необходими години наред усилия, работа и планиране, докато някой бог се добере дотам, щом веднъж стъпят там, те като че ли не правят нищо друго, освен да пият много и да се впускат в дребна, безобидна корупция. Много системи на управление следват същия най-общ модел.

Играят игри. Обикновено са много прости игри, тъй като боговете лесно се отегчават от сложните неща. Странно е, че докато малките богове могат да имат наум една цел в продължение на милиони години, и всъщност са една цел, то вниманието на големите богове е равно на това на най-обикновен комар.

Ами стилът? Ако боговете на Диска бяха хора, те щяха да си мислят, че три хоросанени патици е доста авангардно.

В края на главната зала имаше двойна врата.

Тя се разтърси от страхотно чукане.

Боговете вдигнаха едва-едва очи от разнообразните си занимания, свиха рамене и се обърнаха на другата страна.

Вратите се отвориха с трясък навътре.

Ом прекрачи през отломките, като се оглеждаше с изражението на някой, който трябва да извърши обиск, но няма много време да го изпълни.

— Така — каза той.

Айо, Богът на Гръмотевиците, вдигна очи от трона си и заплашително размаха чук.

— Кой си ти?

Ом се отправи към трона, сграбчи Айо за тогата и бързо го тресна с чело.

Едва ли има някой, който да вярва още в боговете на гръмотевиците…

— Оу!

— Слушай, приятелче, нямам никакво време да си говоря с някакъв дрисльо в чаршаф. Къде са боговете на Ефеб и Тсорт?

Айо, стиснал нос, махна неопределено някъде към центъра на залата.

— Немъши зъшто дъ правиш тува! — каза той с укор.

Ом се отправи към центъра на залата.

В средата на стаята се намираше нещо, което първоначално приличаше на кръгла маса, а след това се оказа, че е модел на Света на Диска, Костенурката, слоновете и всичко останало, и после по някакъв необясним начин той заприлича на истинския Свят Диск, видян от много, много далеч, и при все това, доближен на съвсем малко разстояние. Нещо около разстоянията не беше съвсем наред, едно чувство за огромно пространство, нагънато за да стане малко. Но вероятно истинският Свят на Диска не беше покрит с мрежа от бляскави линии, кръжащи точно над повърхността. Или може би мили над повърхността?

Ом не го беше виждал преди, но знаеше какво е това. Едновременно и вълна, и частица; едновременно и карта, и мястото, на което е направена картата. Ако се съсредоточеше върху миниатюрния блестящ купол върху миниатюрната Кори Селести, щете без съмнение да види себе си, който гледа към един още по-малък модел… и т.н., чак до точката, в която вселената се навиваше като опашка на амонит — създание, живяло преди милиони години и което никога не е вярвало в никакви богове…

Боговете се бяха скупчили около него и наблюдаваха напрегнато.

Ом избута с лакът една второстепенна Богиня на Изобилието.

Точно над света се носеха зарове, неразбория от малки глинени фигурки и жетони. Хич не трябваше да си всемогъщ, за да разбереш какво става.