Тери Пратчет: Малки богове

Всеки месец абатът и двама старши монаси влизат в пещерата, където се пазят книгите. Някога това било задължение единствено на абата, но след злощастната случка с 59-ия Абат, който направил милиони долари от дребни залагания, преди събратята му монаси да го догонят, били включени още двама благонадеждни монаси.

Освен това, опасно е да влезеш сам вътре. Самата концентрация на Историята, която се изплъзва безшумно навън върху света, може да бъде смазваща. Времето е наркотик. Твърде много от него убива.

493-ят Абат стисна набръчканите си ръце и се обърна към Лу-Тце, един от най-старшите му монаси. Чистият въздух и необезпокояваният живот в тайнствената долина бяха такива, че всички монаси доживяваха до старша възраст; освен това, когато всеки ден работиш с Времето, една част от него сякаш се износва.

— Мястото е Омниа — рече абатът, — на Клачианския бряг.

— Спомням си — отвърна Лу-Тце. — Имаше там един Оссори, нали така?

— Нещата трябва да бъдат… наблюдавани внимателно — каза абатът. — Съществуват налягания. Свободна воля, предопределение… силата на символите… повратна точка… знаеш за всичко това.

— Не съм бил в Омниа, ами, трябва да има повече от 700 години — каза Лу-Тце. — Сухо място. Не бих казал, че в цялата страна има и един тон добра почва.

— Тръгвай тогава — рече абатът.

— Ще си взема планините — каза Лу-Тце. — Климатът ще бъде благоприятен за тях.

Той взе също така метлата и рогозката, на която спеше. Монасите на историята не си падат по личното имущество. Струва им се, че повечето неща се износват само след век-два.

Трябваха му четири години, докато стигне до Омниа. Наложи се по пътя да стане свидетел на няколко битки и на едно убийство, иначе те щяха да останат просто случайни събития.

Беше Годината на Умозрителната Змия, или двеста години след Провъзгласяването на Пророка Абис.

Което ще рече, че времето на 8-ия Пророк наближаваше.

Това беше нещото, на което можеше да се разчита при Църквата на Великия Бог Ом. Тя имаше много точни пророци. Човек можеше да си направи календара по тях, стига да имаше толкова голям календар.

И както обикновено става по времето, когато се очаква пророк, Църквата учетвори усилията си да бъде свята. Това много приличаше на суетнята, наставаща в някой голям концерн, когато се очакват финансови ревизори, но се изразяваше главно в прибиране на хора, подозирани, че са по-малко свети и в подлагането им на смърт по стотици изобретателни начини. Това се смята за надежден барометър за състоянието на нечия набожност в повечето от наистина известните религии. Съществува тенденцията да се заявява, че има повече отстъпления от вярата, отколкото в националните състезания със спортни шейни; че ереста трябва да бъде изкоренена из основи, та даже из крака, ръце, очи и език, и че е време да се започне начисто. Общо взето, кръвта се смята за много ефикасно средство за тази цел.

И случи се така, че по това време Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания:

— Псст!

Брута спря насред копането и се огледа в градината на Храма.

— Моля? — каза той.

Беше прекрасен ден рано през по-малката Пролет. Молитвените мелници се въртяха весело от ветреца, който идваше от планините. Пчели лентяйстваха из бобените цветове наоколо, но жужаха напрегнато, за да създадат впечатлението за усилен труд. Високо горе кръжеше самотен орел.

Брута сви рамене и се зае отново с пъпешите.

Да, Великият Бог Ом отново заговори на Брута, Избрания:

— Псст!

Брута се поколеба. Някой определено му беше заговорил от въздуха. Може би беше демон. Началникът на послушниците Брат Намрод много се вълнуваше от въпроса за демоните. За нечистите мисли и демоните. Едното водеше до другото. Брута с неохота осъзна, че може би отдавна му се полагаше демон.

Това, което трябваше да направи, беше да се държи твърдо и да повтори Деветте Фундаментални Афоризма.

Още веднъж Великият Бог Ом заговори на Брута, Избраният:

— Абе ти глух ли си?

Мотиката тупна върху спечената пръст. Брута се завъртя. Видя пчелите, орела и в най-далечния край на градината, стария Брат Лу-Тце, който унесено ровеше в купата с животински тор. Молитвените мелници се въртяха все същите покрай стените.

Той направи знака, с който Пророк Ишкибъл беше прогонвал духове.

— Да останеш зад мен, демоне — промърмори.

— Аз СЪМ зад теб.

Брута се обърна отново. Бавно. Градината пак беше празна.

Той побягна.

Много разкази тръгват далеч преди да започнат, и историята, на Брута също си имаше своето начало хиляди години преди неговото раждане.