Тери Пратчет - Малки богове

— В този конкретен случай мога да бъда снизходителен — каза костенурката. — В краен случай, не повече от хиляда години.

— Баба ми ми казваше, че така или иначе ще ида в ада, когато умра — рече Брута, без да обръща внимание на това. — Да си жив е грях. Има логика в това, тъй като щом си жив, ти съгрешаваш всеки ден.

Погледна надолу към костенурката.

— Знам че не си Великият Бог Ом — да се светят рогата му — защото, ако бях докоснал Великия Бог Ом — да се светят рогата му — ръцете ми щяха да изгорят. Великият Бог никога не би се превърнал в костенурка, както казваше Брат Намрод. Но казано е в Книгата на Пророка Сена, че докато той се скитал из пустинята, духовете на земята и въздуха му заговорили, така че, чудех се, дали ти не си бил един от тях.

Костенурката го удостои за кратко с едноокия си поглед. После рече:

— Един такъв висок? С гъста брада? И очи, дето непрекъснато подскачат?

— Какво? — попита Брута.

— Мисля, че си го спомням — каза костенурката. — Очите му подскачаха, когато говореше. А той говореше непрекъснато. Сам на себе си. Ходеше много по скалите.

— Той броди из пустошта цели три месеца — каза Брута.

— Това обяснява нещата, тогава — каза костенурката. — Там няма много нещо за ядене, дето да не е гъби.

— Може би ти си демон — каза Брута — Септатюхът ни забранява да говорим с Демони. Но с упорстващите демони, казва Пророк Фруни, може да укрепне вярата ни…

— Зъбите ти да изгорят от нажежена до червено топлина, дано!

— Моля?

— Кълна се в себе си, че аз съм Великият Бог Ом, най-великият от боговете!

Брута потупа костенурката по черупката.

— Нека ти покажа нещо, демоне.

Усещаше как вярата му расте, ако се заслушаше силно.

Това не беше най-голямата статуя на Ом, но беше най-близката. Беше ниско долу на нивото на ямите, запазено за затворници и еретици. И беше направена от метални плочки, занитени една за друга.

Ямите бяха изоставени, ако не се броят няколкото послушници, които бутаха тежка количка в далечината.

— Това е голям бик — рече костенурката.

— Самият Велик Бог Ом в едно от земните му превъплъщения! — гордо изрече Брута. — И казваш, че ти си той?

— В последно време не съм добре — каза костенурката.

Мършавият ѝ врат се протегна още повече навън.

— На гърба му има врата — рече тя. — Защо има врата на гърба му?

— За да бъдат слагани грешниците вътре — отвърна Брута.

— А защо има още една на корема му?

— За да бъдат изваждани пречистените въглени — каза Брута. — А пушекът излиза от ноздрите му, като знак към безбожниците.

Костенурката проточи врат към редиците от врати с решетки наоколо. Вдигна поглед към покритите със сажди стени. Погледна надолу към сега вече празния огнен ров под железния бик. Стигна до някакво заключение. Примигна с единственото си око.

— Хора? — най-сетне каза тя. — Вие печете хора в него?

— Ето — победоносно каза Брута. — Така ти доказваш че не си Великия Бог! Той щеше да знае, че разбира се не горим хора там вътре. Да горим хора там вътре? Това би било нечувано!

— А! — рече костенурката. — Тогава какво…?

Той е за унищожаване на еретическите вещи и на други такива боклуци — каза Брута.

— Много разумно — каза костенурката.

— Грешниците и престъпниците се пречистват от огъня в ямите на Квизицията или понякога пред Големия Храм — каза Брута. — Великият Бог би знаял това.

— Мисля, че трябва да съм го забравил — тихо отвърна костенурката.

— Великият Бог Ом — да се светят рогата му — би знаял, че Той Самият е казал на Пророк Уолспър… — Брута се прокашля и счупи вежди в кривогледо изражение което означаваше, че начева сериозна мисъл.

— „Нека светият огън да унищожи напълно неверника“. Това е стих шейсет и пет.

— Аз ли съм го казал?

— В Годината на Милостивия зеленчук Епископ Крийбълпхор е покръстил един демон единствено със силата на разума — отвърна Брута. — На практика той влязъл в Църквата и станал протодякон. Или поне така казват.

— Нямам нищо против борбата — започна костенурката.

— Лъжовният ти език не може да ме изкуши влечуго — каза Брута. — Защото аз съм силен във вярата си.

Костенурката изръмжа от усилието.

— Гръм да те порази!

Малък, съвсем малък черен облак се появи над главата на Брута и малка, съвсем малка мълния леко опърли едната му вежда.

Имаше сила почти колкото искрата, която изскача от козината на котка в горещо сухо време.

— Ох!

— Сега вярваш ли ми? — попита костенурката.