Тери Пратчет - Малки богове

— Как е влязла тук, ммм?

— Не знам. Брат Намрод — прилежно отвърна Брута.

— Ръката ти да изсъхне и да окапе дано! — крещеше гласът в главата му.

— Много хубаво месо има по тия животинки, да знаеш — продължаваше началникът на послушниците. Той видя изражението върху лицето на Брута.

— Погледни от тази гледна точка — рече той. — Великият Бог Ом — да се светят рогата му — той би ли се появил някога в долно създание като това? Бик — да разбира се, орел — сигурно, и, струва ми се веднъж като лебед … но костенурка?

— На половите ти органи да им поникнат крила и да отлетят, дано!

— В крайна сметка — продължаваше Намрод без ни най-малко да подозира за скрития хор в главата на Брута, — какви чудеса би могла да направи една костенурка? Ммм?

— Глезените ти да бъдат строшени в челюстите на гиганти!

— Да превърне марулята в злато, може би? — рече Брат Намрод с веселия глас на онези благословени, които нямат чувство за хумор. — Да мачка мравки под нозете си? Ха-ха-ха.

— Ха-ха — послушно повтори Брута.

— Ще я занеса в кухнята, да не ти пречи — каза началникът на послушниците. — Те правят прекрасна супа. И няма да чуваш никакви гласове повече, можеш да бъдеш сигурен в това. Огънят лекува всички Глупости, нали така?

— Супа?

— Ъ-ъ… — започна Брута.

— Червата ти да се намотаят около дърво чак докато не съжалиш за това!

Намрод огледа градината. Изглеждаше пълна с пъпеши, тикви и краставици. Той потрепери.

— Много студена вода, това му е цаката — повтори той. — Много, много вода. — Той отново сиря погледа си върху Брута. — Ммм?

И се запъти към кухните.

Великият Бог Ом беше обърнат нагоре с краката в кошница в една от кухните, полузаровен под стиска билки и някакви моркови.

Една обърната наопаки костенурка ще се опита да се изправи най-напред като протегне врат докъдето може и като се опита да използва главата си като лост. Ако това не проработи, тя ще размаха неистово крака, в случай че това я разклати и преобърне.

Една обърната наопаки костенурка е деветото поред най-покъртително нещо в цялата мултивселена.

Обърната наопаки костенурка, която знае какво е следващото, което ще ѝ се случи, е, ами, поне на четвърто място в класацията.

Най-бързият начин да се убие костенурка за тенджерата, е да се пусне във вряща вода.

Кухни, килери и занаятчийски работилници, принадлежащи на гражданското население на Църквата, подкопаваха Цитаделата. 4 4 Необходими са четиридесет човека стъпили на земята, за да задържат един с глава във въздуха. Това беше само едно от тях — мазе с опушен таван, чиято точка на фокусиране представляваше сводеста камина. Пламъци бучаха нагоре по комина. Дребни кученца, въртящи шишове, подскачаха в механизмите си. Сатъри се вдигаха и падаха върху дъските за рязане.

На едната страна на огромното огнище, сред многобройните други почернели казани, малка тенджера с вода вече започваше да кипи.

— Червеите на отмъщението да ти изядат черните ноздри, дано! — пищеше Ом и риташе яростно с крака. Кошницата се залюля.

Една космата ръка се пресегна вътре и отмести билките.

— Ястреби да ти изкълват черния дроб!

Една ръка се протегна отново и взе морковите.

— Хиляди пъти да се порежеш дано!

Една ръка се пресегна и взе Великия Бог Ом.

— Гъбите-канибали на…!

— Затваряй си устата — изсъска Брута, докато напъхваше костенурката под плаща си.

Той се запромъква към вратата, незабелязан в общия кулинарен хаос.

Един от готвачите го погледна и повдигна вежда.

— Само трябваше да взема това обратно — изломоти Брута, като измъкна костенурката и я размаха като да си помогне. — Заповед на дякона.

Готвачът се намръщи, после сви рамене. Всички до един без изключение се отнасяха с послушниците като с най-нисшата форма на живот, но заповеди от йерархията трябваше да се изпълняват без никакви въпроси, освен ако задаващият ги не искаше самият той да се озове изправен пред по-важни въпроси, като например дали е възможно или не да отиде в рая, след като е бил изпечен жив.

Когато се озоваха навън на двора, Брута се облегна на стената и издиша.

— Очните ти ябълки да…! — започна костенурката.

— Още една дума — рече Брута, — и си обратно в кошницата.

Костенурката млъкна на часа.

— Както изглежда, най-вероятно ще си имам неприятности заради това, че пропуснах Сравнителна Религия с Брат Уелк — каза Брута. — Но Великият Бог е сметнал за необходимо да направи горкия човек късоглед, така че той може би няма да забележи, че не съм там; само че ако забележи, ще трябва да кажа какво съм направил, защото да се говорят лъжи на Брат е грях и Великият Бог ще ме изпрати в ада за един милион години.