Тери Пратчет - Интересни времена

„Няма за какво. ++????++ Грешка. Свърши сиренето. Рестартирай системата.“

Пет минути по-късно.

— Мъдро крушово дърво, а? — промърмори Ридкъли. — Извънредно интересно.

Коленичи и се наведе чак до пода в опит да надникне отдолу.

Багажът се отдръпна. Бе свикнал с ужаса, уплахата, страха и паниката. Рядко се бе срещал с любознателност досега.

Архиканцлерът стана и си изтупа дрехите.

— А, дойде ли най-после — подхвърли на фигурата с ръст на джудже. — Донесе ли градинската стълба? Модо, трябва да свалиш Декана от полилея.

— Много съм си добре тук, уверявам ви — разнесе се глас някъде изпод тавана. — Дали някой няма да бъде така любезен да ми подаде чашата чай горе?

— Изумително е обаче — спокойно продължи Ридкъли — как Старшият дискусионен наставник успя да се побере в шкафа със сервизите. Не съм и предполагал, че човек може да се сгъне така.

— Ами аз… само реших да преброя не липсва ли нещо от сребърните съдове — глухо избоботи шкафът.

Багажът отвори капака си и неколцина магьосници отскочиха страхливо.

Архиканцлерът огледа стърчащите тук-там зъби от акула.

— Изтребител на морски хищници, а?

— О, върши го с увлечение — подсказа Ринсуинд. — Понякога дори ги извлича на брега и подскача върху тях.

Ридкъли беше леко стъписан. Мъдро крушово дърво рядко се намираше оттук та чак до Кръглото море. Нищо чудно да не бе останало нито едно живо. Малцина от магьосниците имаха късмета да получат по наследство малък жезъл от такъв материал.

Една от силните страни в характера на Архиканцлера беше икономията на емоции. Обзе го любопитство, дори можеше да се каже, че е слисан. А когато странният предмет се стовари насред кръга от магьосници и причини великолепното вертикално ускорение на Декана, Ридкъли изпита и лека тръпка на неувереност. Но изобщо не се уплаши. Липсваше му въображение.

— Брей, брей… — промълви някой от магьосниците.

Архиканцлерът вдигна поглед.

— Ковчежник, какво има?

— Муструм, мисля си за книгата, която Деканът ми даде да прочета. За човекоподобните маймуни.

— Нима…

— Много е увлекателна — увери го Ковчежникът, който се намираше в по-умерения период на психическия си цикъл и затова горе-долу осъзнаваше действителността, макар и да бе отделен от нея с умствения еквивалент на пет мили памук. — И онова, което той каза, си е съвсем вярно. Зрелият орангутан-мъжкар няма огромни издути бузи, освен ако господства в групата.

— Това ли е увлекателното?

— Ами да, защото той няма издути бузи. И се питам защо? Според мен няма никакво съмнение, че господства в Библиотеката.

— Е, да — намеси се Старшият наставник, — но пък знае, че е магьосник сред себеподобни. Значи няма как да господства в целия Университет.

Всички наоколо полека прозряха смисъла на намека и се ухилиха на Архиканцлера.

— Я не ми зяпайте бузите! — скастри ги Ридкъли. — Над никого не господствам!

— Само исках да…

— Да млъквате, че голяма беля ще си докарате на главите!

— Трябва и ти да я прочетеш — безметежно го подкани Ковчежникът от своя свят на сушените жаби. — Ще се изненадаш колко нови неща можеш да научиш.

— Какви например? — заяде се Деканът отгоре. — Как да се дупиш на хората ли?

— Моля да ме извиниш, че те поправям — обади се Професорът по Неопределени изследвания, — но ако провериш пак, май ще научиш, че това правят гибоните.

— А, не, гибоните крещят присмехулно. Ако питаш за онези, дето се дупят, бабуините са.

— Не знам така ли е, но поне на мен не се е нагъзвал досега — отбеляза Архиканцлерът.

— Хе-хе, не би и посмял — разнесе се откъм полилея. — Нали си господстващият мъжкар и тъй нататък.

— Ей, ти, седящият на два стола, да слизаш на секундата!

— Муструм, малко се оплетох тук. Не мога да се отърва от една свещ.

— Ха-ха!

Ринсуинд поклати глава и се отдалечи. Забелязваше немалко промени в Университета в сравнение с времената, когато се мотаеше наоколо. Всъщност май не знаеше точно колко време е отсъствал…

Никога не се бе стремил към вълнуващи преживявания. Искрено харесваше и търсеше еднообразието и скуката. Еднообразието обаче имаше много неприятното свойство най-неочаквано да експлодира в лицето на човек. Тъкмо си мислеше, че е постигнал желанията си, и изведнъж вече бе затънал в случки, които други хора — празноглави и безразсъдни — биха нарекли приключения. По принуда посети какви ли не екзотични земи, срещна всевъзможни особняци, но закратко, защото обикновено бягаше. Видя сътворението на Вселената, макар и не от най-хубавото място в залата, мина през ада и се запозна с живота в отвъдното. Пленяваха го, затваряха го, спасяваха го, губеха го и го зарязваха. Понякога всичко това през един-единствен ден.