Тери Пратчет - Интересни времена

В един ъгъл имаше голям модел на Диска, подпрян на четири дървени слона. Ринсуинд го познаваше до последната подробност. Както и всеки студент впрочем…

Уравновесяващият континент приличаше на втвърдена капка. М???то със своеобразна форма — не особено привлекателна за окото запетая. Мореплавателите се бяха завръщали със сведения за континента. Разправяха, че нататък се простирал голям архипелаг по края на Диска, стигащ до още по-тайнствения остров Бхангбхангдук и обгърнатия в мъглата на легендите друг континент, отбелязан на картите само с „ХХХХ“.

Малцина от смелите морски пътешественици дръзваха да доближат Уравновесяващия континент. Знаеше се, че Ахатовата империя е готова да не обръща внимание на контрабандата, но в извънредно нищожни количества. Предполагаше се, че и в Анкх-Морпорк се намира все нещо, от което поданиците й да имат полза. Разбира се, официално нищо не се потвърждаваше, нито отричаше. Случваше се кораб да пристигне обратно с богат товар от коприна и редки видове дърво, напоследък може би понесъл и бегълци с разширени от ужас очи. Друг път капитанът биваше разпънат с главата надолу на мачтата. Или пък корабът повече не се появяваше в Анкх-Морпорк.

Ринсуинд бе попадал къде ли не, но Уравновесяващият континент си оставаше за него непозната земя, иначе казано — „terror incognita“. Не проумяваше за какво на онези там им е притрябвал магьосник.

Въздъхна. Знаеше добре какво е най-разумно да стори сега.

Не биваше дори да чака завръщането на Багажа от набега му в кухнята, заради който се разнасяха гръмки крясъци и шум от неспирни удари с голям тиган по дърво.

Защо просто не събере някои неща, колкото да ги носи във вързоп, и да се разкара мигом оттук? Би могъл да…

— А, Ринсуинд, ти ли си? — рече Архиканцлерът, който стъпваше учудващо безшумно за едрото си тяло. — Като гледам, гориш от нетърпение да потеглиш.

— Да, и още как!

Червената армия провеждаше нелегална сбирка. Започнаха с изпълнения на революционни песни. Неподчинението на властта не се побираше лесно дори като представа в ума на един Ахатов поданик, затова песните имаха заглавия от рода на „Умерен прогрес и ограничено непослушание, придържайки се към добрите обноски“.

После беше време да обменят новини.

— Най-големият магьосник ще дойде. Изпратихме посланието, макар и да рискувахме много.

— А как ще научим, че е пристигнал?

— Щом е Най-големият магьосник, ще се разчуе бързо. А после…

— „Внимателно ще отнемем властта от потисническите сили!“ — изпяха всички в хор.

Две Огнени Билки огледа съратниците си.

— Именно — насърчи ги той. — А после, другари, трябва да ударим право в прогнилата сърцевина. Ще превземем Зимния дворец!

Последва неловко мълчание. Сетне някой промълви:

— Моля да ме извиниш за забележката, Две Огнени Билки, но сега е юни.

— Добре де, ще превземем Летния дворец!

Подобна сбирка, макар и с доста по-възрастни участници и без никакви песни, продължаваше в Невидимия университет, въпреки отказа на един от участниците да се смъкне от полилея. Това подразни Библиотекаря, който обикновено се настаняваше горе.

— Ясно, не се доверявате на изчисленията ми — разпалено говореше Пондър Стибънс, — но какъв друг избор имаме?

— Да го пратим с кораб? — предложи Професорът по неопределени изследвания.

— Имат свойството да потъват — напомни Ринсуинд.

— Ще те откара за нула време — увери го Старшият дискусионен наставник. — Магьосници сме в края на краищата. Ще ти дадем да си носиш чувал с вълшебен вятър.

— Деканът ще ти го напълни само с един-два напъна — мило добави Ридкъли.

— Муструм, чух те какво каза! — долетя вопъл откъм таван.

— Може да пътува и по сушата — възрази Лекторът по Съвременни руни. — Направо през Центъра, а? Ама там всичко е заледено.

— Не! — отсече Ринсуинд.

— По леда поне не можеш да потънеш.

— Ами, не можеш! Първо се преобръщаш с краката нагоре, после потъваш, а накрая някое парче лед те халосва по главата. Има и хищни китове. И моржове! И ей таквиж жъби!

— Знам си аз, че е на стената — продума Ковчежникът.

— Моля?

— Кукичката за окачване на картини.

Кратко притеснено мълчание.

— Брей, толкова време ли се изниза? — Архиканцлерът извади часовника си. — Ами да. Драги, шишенцето с хапчетата е в левия ти джоб. Глътни три наведнъж.

— Не, ще стане само с магия — зъбеше се Пондър Стибънс. — Успяхме да го пренесем тук, нали?

— О, непременно го направете пак — сумтеше Ринсуинд. — Захвърлете ме на хиляди мили с подпален от скоростта панталон и без да знам върху кого ще се стоваря. Идеално, няма що!