Тери Пратчет - Интересни времена

Обясняваше надълго и нашироко на колегите си, че Хексът не мисли. Набиваше им в главите колко е очевидно това. Част от творението бяха часовникови механизми. Друга — много голяма — част се състоеше от мравешка ферма (интерфейсът, в който дребните буболечки щъкаха нагоре-надолу по малък механизъм и завъртаха извънредно важно зъбно колело, беше истински шедьовър според Стибънс). Най-съществени обаче бяха сложно контролираните поточета от мравки по лабиринт от стъклени тръбички.

Но много други детайли като че се натрупваха сами, например аквариумът и вятърните камбанки, които се оказаха незаменими. Едно мишле си направи уютна дупка насред Хекса и му позволиха да стане детайл, защото машината се повреждаше всеки път, когато го извадеха. Нищо в тази джунгла от измишльотини не би могло да мисли, освен в много ограничен смисъл — за бучка сирене или захар. И все пак… Посред нощ, когато Хексът работеше усилено, тръбичките шумоляха от тичащи мравки, разни неща подрънкваха без никаква очевидна причина, а аквариумът се спускаше на подвижната си поставка, за да има операторът някакво развлечение през мудно точещите се часове… Тогава човек би могъл да поумува що е то мозък и що е то мисъл и дали неживите неща са способни да мислят. И дали всъщност мозъкът не е по-усъвършенствана версия на Хекса (или около четири сутринта, когато частите на часовниковия механизъм изведнъж се завъртаха в обратната посока, а мишлето изпискваше — дали мозъкът е не чак толкова съвършена версия на Хекса). Също би могъл да се зачуди дали цялото понякога не поражда нещо, което никак, ама никак не се съдържа поначало в частите му.

Накратко, Пондър нерядко се безпокоеше по мъничко.

Седна пред клавиатурата. По размери тя почти достигаше останалото в Хекса, събрано накуп — имаше нужда от място за всичките лостове и ръкохватки. А отделните клавиши спускаха за миг малки прегради в жлебове, за да насочат мравките по нови пътечки.

Отне му време да съчини формулировката на проблема, но най-сетне се подпря с крак и дръпна лоста „Въвеждане“.

Мравките се защураха по други тръбички. Часовниковият механизъм се раздвижи. Завъртя се и дребно устройство, за което Пондър бе готов да се закълне, че е липсвало до вчера. Наглед мереше скоростта на вятъра.

След няколко минути кубчета с окултни символи изтрополиха в подноса за изходни данни.

— Благодаря ти — учтиво изрече Пондър и се почувства пълен глупак.

Но в творението имаше някакъв несъмнен напън, упорит, макар и ням стремеж към далечна и неразгадаема цел. Като магьосник Пондър бе срещал подобно явление само при жълъдите — тъничко, едва доловимо гласче: „Да, аз съм нищожно, зелено и просто, но мога смело да си мечтая за дъбрави.“

Онзи ден Ейдриън Ряпосем бе набрал „Защо?“, за да види какво ще последва. Някои студенти веднага предсказаха, че Хексът ще пощурее, докато се опитва да разнищи въпроса. А Пондър очакваше да получат съобщението „????“, което се появяваше потискащо често.

Вместо това мравките се оживиха необичайно и накрая изтракаха кубчета: „Защото“.

Другите се скриха зад набързо превърнато в барикада бюро, а Ряпосем набра храбро: „А защо изобщо?“

След време получи отговор: „Защото така. ???? Грешка във вечния домейн. +++++ Рестартирай системата +++++“

Нямаше повече закачливи въпросчета. Никой не рискуваше да прочете отговорите.

Броени часове след това изникна подобието на счупен чадър с накачени по него херинги, точно зад карикатурата на плажна топка, която издаваше звука „пър“ на всеки четиринадесет минути.

Разбира се, книгите за магията също бяха в някакъв смисъл… личности заради скритата в страниците им мощ. Затова беше неразумно да се влиза в Библиотеката без здрава пръчка в ръка. А Пондър взе, че помогна да възникне машина за изучаване на магията. Магьосниците от прастари времена знаеха, че актът на наблюдението променя обекта, който е наблюдаван, но честичко забравяха, че променя и наблюдателя.

В главата му витаеха смътни опасения, че Хексът е започнал да се променя самостоятелно.

И ето че се стигна да каже „благодаря“. На нещо, което сякаш бе изработено от стъклар, страдащ от хронично хълцане.

Погледна пак полученото заклинание, преписа го припряно и излезе бързешком.

Хексът продължи да си потраква в опустялата стая. Редовно и по график се чуваше „пър“. Часовникът за Нереалното време тиктакаше, но някак особено.

В подноса за изходни данни отново се чу трополене.