Тери Пратчет - Интересни времена

— Нося ей тая шапка с надпис „Магесник“ на нея — с надежда подсказа Ринсуинд.

— Уви, не е от значение. Хм… Неприятно затруднение. Сега да те питам друго — колко дълго можеш да издържиш без въздух?

— Не знам. Една-две минути. Толкова ли е важно?

— Ами има връзка с приковаването към някоя от опорите на Бронзовия мост — с главата надолу, между другото — за период от два прилива, както и с последващото обезглавяване. Съжалявам, но това е предвиденото в закона наказание за хора, неоснователно представящи се за магьосници. Какво да се прави…

— О, не!

— Няма друга възможност. Иначе направо ще газим до кръста в море от хора, които без никакво право носят островърхи шапки. Много жалко. Нищо не мога да направя. С вързани ръце съм. Законът допуска да станеш магьосник, като или завършиш Университета, или извършиш велики дела за напредъка на магията. Както изглежда…

— Защо не ме върнете на моето островче? Толкова ми харесваше там! Беше скучно! Ридкъли печално поклати глава.

— Няма как. Нарушението е извършвано в продължение на много години. Щом не си завършил Университета или не си — Архиканцлерът заговори по-натъртено — извършил велики дела за напредъка на магията, налага се да заръчаме на портиерите 8 8 Портиерите на Невидимия университет са прословути с твърдостта на главите си, неподатливостта си на разумни обяснения и вкорененото им убеждение, че без тях „това свърталище“ ще пропадне безвъзвратно. да намерят въже и…

— Аз, такова… Изглежда спасих света два-три пъти. Не се ли брои?

— Някой от Университета видя ли те да го правиш?

— Не ми се вярва. — Ридкъли поклати глава.

— Значи не е достатъчно. Жалко, защото ако бе извършил велики дела за напредъка на магията, бих ти позволил да имаш и шапката, и онова, върху което я носиш.

Ринсуинд се оклюма. Архиканцлерът въздъхна и опита за последен път.

— И тъй, щом не си издържал успешно изпитите си и не си ИЗВЪРШИЛ ВЕЛИКИ ДЕЛА ЗА НАПРЕДЪКА НА МАГИЯТА…

— А-а… Не може ли поне да се опитам да извърша велики дела? — плахо попита Ринсуинд.

Имаше изражението на човек, комуто е добре известно, че светлината в края на тунела е от фаровете на връхлитащия насреща влак.

— Нима искаш? Хм… Е, това се казва подходящо хрумване — похвали го Архиканцлерът.

— А що за дела могат да се нарекат „велики“?

— О, обикновено от теб би се очаквало да… например да потеглиш в търсене на ключа към важна тайна или да откриеш отговора на древен, но все още мъчителен въпрос… Ей, по дяволите, каква е тази гадост с многото крачета?

Ринсуинд дори не си направи труда да погледне. Лицето на Ридкъли, озърнал се през рамо, му стигаше.

— Аз май знам…

Магията не е като математиката. Подобно на целия Свят на Диска тя се подчинява на здравия разум, но не и на логиката. И по нищо не прилича на готвенето, да речем. Кексът си е кекс. Смесете правилно съставките, спазвайки точно съотношението им, опечете ги на най-подходящата температура… и се случва един кекс. Телешкото задушено с ориз няма нужда от намесата на лунни лъчи, за да е вкусно. И за майсторски приготвеното суфле не е необходима непременно ръката на девица.

Все пак хората, засегнати от заразата на любопитството, често си задават въпроса има ли изобщо правила в магията. Известни са повече от петстотин заклинания, за да си осигуриш любовта на точно определен човек. Простират се от чудати занимания с папратово семе в полунощ до много неприятни манипулации с рог от носорог в който и да е час… е, може би не веднага след хранене. Дали е възможно (упорстват любопитковците) анализът на тези заклинания да разкрие някакъв мъничък, но могъщ общ знаменател, някакво метазаклинание, простичко късо уравненийце, чрез което желаната цел да бъде постигната по-лесно? Пък и на носорозите би им олекнало.

За да отговори на тези въпроси, бе построен Хексът, макар и Пондър Стибънс да изпитваше неловкост, когато изричаше думата „построен“ в който и да е възможен неин смисъл. Вярно, той и неколцина подбрани студенти бяха сглобили нещото, нямаше съмнение, но… ами… често му се струваше, че някои допълнителни части си се появяват ей така, самички.

Например беше уверен, че никой не е проектирал Генератора на лунните фази, но той се мъдреше някъде там и беше съществена и важна част. Все пак те бяха вградили Часовника за нереалното време, обаче никой си нямаше и представа как работи.

Пондър вече подозираше, че се е натъкнал на поредния случай на самотворяща се причинност. Този риск никога не е за пренебрегване в място като Невидимия университет, където действителността е изопната до прозрачност и през нея подухват множество особени ветрове. Ако беше така, значи всъщност нищо не проектираха. Просто обличаха с материални дрешки вече съществуваща идея, придаваха плът на сянка, напираща устремно към битието.