Тери Пратчет - Интересни времена

А съществото, на чиято глава се мъдреше тя, сякаш гледаше право през сборището. Изведнъж движенията му станаха целеустремени, то се измъкна рязко от осмоъгълника и тръгна към вратата, зад която беше коридорът.

Магьосниците го последваха предпазливо.

— Не знам дали да вярвам на баба ти. А тя колко пъти е виждала това необичайно явление?

— Де да знам. Не искаше да си признае.

— Ей, знаете ли, че Ковчежникът доста нощи броди насън?

— Сериозно?

Ринсуинд — ако той беше призованото същество — излезе на площада Сатор.

Наоколо имаше плътно гъмжило. Въздухът трептеше над мангалите, около които свещенодействаха продавачите на лешници и горещи картофи, в него отекваха традиционните за Анкх-Морпорк подвиквания. 6 6 Например: „Ооох!“, „Ъъъх!“, „Я си ми върни паричките, мошенико гаден!“, „Ти на това лешници ли му викаш, а? Аз пък му викам въгленчета!“

Олюляващата се фигура се примъкна към кльощав мъж, наметнат с огромно палто, който печеше нещо на малка скара в широк поднос, провесен на врата му.

Вероятният Ринсуинд се вкопчи в края на подноса.

— Имаш… ли… картофи? — нададе гърлен рев плашилото.

— Картофи ли? Нямам, достопочтени господине. Затова пък предлагам наденички в хлебче.

Вероятният Ринсуинд се смръзна. После се обля в сълзи.

— Наденички в хле-е-е-бче-е! Миличките ми на-дени-и-ички-и-и в… в… в… хлебче-е-е! Да-а-а-ай ми-и-и-и!

Награби три и се помъчи да ги пъхне наведнъж в устата си.

— А стига, бе! — ахна Ридкъли.

Фигурата вече полупритичваше, полупърхаше, а от невчесаната й брада хвърчаха трошици и парченца трудно определими продукти от прасе.

— За пръв път виждам някой да изяде три от наденичките в хлебче на Диблър Сам-си-прерязвам-гърлото и да изглежда толкова щастлив — учуди се Старшият наставник.

— Аз пък за пръв път виждам някой да изяде три от тях и да не му се подкосят краката — промърмори Деканът.

— Определено не се е случвало и някой да награби три наденички в хлебче, без да си плати, и отгоре на всичко да му се размине — довърши Лекторът по Съвременни руни.

Плашилото се въртеше весело по площада, а сълзите се стичаха на воля по бузите му. Пируетите го отведоха до началото на тъмна тясна уличка, откъдето по-дребна фигура изскочи зад гърба му и с известни усилия успя да го цапардоса по тила.

Любителят на наденички се свлече на колене и съобщи на света:

— Олеле!

— Не, не, не и не!

Доста по-възрастен мъж се показа от уличката и отне палката от непохватните ръце на хлапака, а жертвата стенеше в краката му.

— Дължиш извинение на горкия господин! — загълча мъжът. — Какво ли ще си помисли за нас? Виж колко те улесни, а ти как му се отплати? А бе, ти знаеш ли изобщо какво правиш?

— Мрън-мрън-мрън, господин Богис — отвърна момчето, заболо поглед във върховете на обувките си.

— Я повтори!

— Удар изотзад със замах през рамо, господин Богис.

— Изотзад през рамо?! Така ли си мислиш, че се прави?! Брей, удар изотзад през рамо! Ей това — извинете, господине, ще ви изправим само за секундичка — ей това е удар изотзад през рамо!…

— Олеле! — писна жертвата и внезапно изненада всички интересуващи се от случката: — Ха-ха-ха!

— Видяхте ли, некадърници! Я елате по-наблизо…

Още половин дузина хлапаци се изнизаха от уличката и се скупчиха около господин Богис, злополучния му ученик и ударения, който се клатушкаше в кръг и пъшкаше, но незнайно защо продължаваше да се радва с изумителна сила на живота.

— Слушайте внимателно — подхвана господин Богис с тон на печен занаятчия, споделящ професионалния си опит с празноглави лентяи, — когато издебнете клиент откъм тъмна пресечка, правилната процедура се състои в… А, здравейте, господин Ридкъли, не ви забелязах досега.

Архиканцлерът му кимна приветливо.

— Не ни обръщайте внимание, господин Богис. Подготвяте бъдещата смяна, тъй ли?

Богис драматично завъртя очи.

— Не знам вече какво им набиват в главите по тия училища! През цялото време само четат и пишат. Аз като бях момче, в училище се грижеха да запомним поне нещо полезно. Сега… да, ти, Уилкинс, стига си се хилил, ами опитай! Извинете ни, господине, няма да ви отнемем много време…

— Олеле!

— Не, не, не и не! И престарялото ми бабче щеше да замахне по-пъргаво! Гледайте! Пристъпваш кротичко, слагаш ръка на рамото му, за да не шавне случайно… Хайде, какво се туташ?… После го правиш леко и ловко…

— Олеле!

— Я да видим ще обясни ли някой в какво сбърка другарчето ви?