Тери Пратчет - Интересни времена

— И казвате значи, че не е вид сирене?

— Не е — търпеливо повтори Професорът по Неопределени изследвания. — Ринсуинд е нещо като магьосник.

— Беше — натърти Лекторът по Съвременни руни.

— Не е сирене, а? — Ридкъли се разделяше неохотно с допадналата му хипотеза.

— Не е.

— Такова име обаче веднага напомня за сирене. Я си представете: „Искам кило зрял Ринсуинд“. Толкова лесно ти излиза от устата…

— Боговете да го поразят дано, Ринсуинд не е сирене! — кресна Деканът, чието самообладание се пропука за миг. — Не е и кисело мляко, нито друг млечен продукт! Ринсуинд е един проклет трън в задника! Най-страшният позор за магьосничеството! Тъпанар! Нещастник! Между другото, не е тук още от… от онази неприятност с Магизточника преди години.

— Нима? — промълви Ридкъли с дразнеща учтивост. — Доколкото съм чувал, мнозина от магьосниците са се държали особено недостойно тогава.

— Вярно е — озъби се Лекторът по Съвременни руни срещу Декана, който пък веднага се наежи.

— Нищо не знам за онази история. Тогава не бях Декан.

— Е, да, ама пак беше от старшите преподаватели.

— И така да е, случи се, че точно по онова време гостувах на леля си, ако искаш да знаеш…

— Едва не взривили целия град!

— …а тя живее чак в Куирм.

— И Куирм не остана незасегнат, спомням си добре.

— Близо до Куирм живее. Наоколо! Даже не е толкова близо. Доста път има по брера…

— Ха!

— Лекторе, а ти май си прекалено добре осведомен за онзи инцидент… — пусна усмивчица Деканът.

— Аз… Какви ги дрънкаш?! Аз… се занимавах усилено с изследвания по онова време. Дори не забелязвах какво става край мен…

— Половината Университет се разхвърча на парчета! — Деканът се опомни изведнъж и добави: — Поне така разправяха по-късно. Когато се върнах от гостуването при леля.

— Да, но вратата ми е много дебела и не пропуска звуци…

— И освен това знам, че Старшият дискусионен наставник е бил тук, защото…

— …защото е тапицирана с онова зеленото кече и не се чува дори…

— Подремна си да време е ми май.

— Всички си затворете устите на секундата! — Архиканцлерът впи в околните яростен поглед, изпълнен с ясната невинност на човек, който поначало е лишен от въображение, а и наистина, съвсем правдиво, е бил на стотици мили оттук по време на последния срамен скандал в Университета.

— Точно така — похвали ги, щом настъпи тишина. — Да разбирам, значи, че онзи Ринсуинд е малко нещо идиот, а? Декане, само ти говори. Другите да си мълчат.

Деканът изглеждаше смутен.

— Ами, ъ-ъ… Тоест не виждам никакъв смисъл. Той дори не умее да прави свестни магии. Каква полза от него? Пък и… където отива Ринсуинд — Деканът сниши глас, — неприятностите вървят по петите му.

Архиканцлерът забеляза, че магьосниците се скупчиха по-наблизо, сякаш да си вдъхват смелост взаимно.

— На мен ми звучи добре — отбеляза той. — Няма по-подходящо място за неприятностите. Става зле, като минат пред теб и ти се изпречат.

— Не ме разбра правилно — промърмори Деканът. — Неприятностите го следваха по петите на стотиците си малки крачета.

Усмивката си остана на устните на Ридкъли, но лицето му се скова.

— Декане, да не си гълтал от хапчетата на Ковчежника?

— Муструм, уверявам те…

— Ами тогава недей да плещиш глупости.

— Както кажеш, Архиканцлер. И все пак си наясно, че може да минат години, докато го открием, нали?

— Хм — намеси се отново Пондър, — ако имаме тавмичните му данни, според мен Хексът ще свърши работата за не повече от ден…

Деканът го опари с поглед.

— Това не са никакви магии! — отсече възмутено. — Най-обикновено… инженерство!

Ринсуинд преджапа плиткото. С остър кремък отсече върха на кокосов орех, който бе оставил в сенчеста локвичка. Надигна го към устните си.

Върху него падна нова сянка.

— Здрасти — изрече тя нерешително.

Въпреки всичко не беше напълно невъзможно, ако говориш достатъчно дълго на Архиканцлера, да пробуташ някой и друг факт в главата му.

— Я да проверя правилно ли ви разбрах. Онова приятелче Ринсуинд е било преследвано едва ли не от всяка армия по света, животът го е подмятал като грахче върху тъпан. Отгоре на всичко май единствен сред магьосниците знае нещо за Ахатовата империя, защото се сприятелил с… — той си погледна записките — …с „дребния очилат чудак“, пристигнал оттам, който му подарил смехорията с много крачета, дето все я споменавате много уклончиво. И добре се оправя с езиците. Дотук всичко вярно ли е?