Тери Пратчет - Интересни времена

— …магесник…

— Дали самият вие не се нуждаете от отпуск? — попита Патрицият с намек за надежда в гласа си.

— Кой, аз ли? Не понасям екзотичната кухня — припряно изрече Ридкъли и повтори тихичко: — Магесник…

— Тази дума явно събуди интереса ви — подхвърли Лорд Ветинари.

— Виждал съм я вече изписана така. Само че не помня къде беше…

— О, уверен съм, че ще си спомните. И още преди часа за следобедния чай ще изпратите Най-големия магьосник, както ще да се изписва, в Империята.

Ченето на Архиканцлера увисна.

— На шест хиляди мили? С магия?! Имате ли представа колко е трудно?

— Държа да остана неосведомен по въпроса.

— Освен това — продължи Ридкъли — онези там са… ъ-ъ, чужденци. Мислех си, че имат предостатъчно свои магьосници.

— Едва ли аз мога да ви осветля по въпроса.

— И не знаем за каква цел им е нужен магьосникът, така ли?

— Не знаем. Убеден съм обаче, че все ще намерите някого, от когото да се лишите без особени затруднения. Струва ми се, че сте мнозина там, в Университета.

— Исках да кажа, че чужденците може да са намислили някаква ужасяваща злина. — Незнайно защо Архиканцлерът пак се сети за Декана и изведнъж се ободри. — Как мислите, дали няма да се задоволят просто с голям магьосник, а?

— Оставям това изцяло на вашата преценка. Но ще бъда доволен, ако до довечера мога да изпратя на свой ред съобщение, че Най-големият магьосник е потеглил накъдето трябва. После можем да забравим случая.

— Естествено ще бъде извънредно трудно да върнем колегата — промърмори Ридкъли, а Деканът все не му излизаше от ума. — На практика ще бъде невъзможно — добави той с неуместна радост. — Сигурно ще се мъчим месеци наред, но напразно. Да, ще опитаме всичко по силите си, само че няма да постигнем успех. По дяволите!

— Виждам, че горите от нетърпение да приемете предизвикателството на тази трудна задача. Не ме оставяйте да ви губя времето, вместо да се втурнете към Университета и да вземете съответните мерки.

— Хм, все пак… магесник. Напомня ми смътно за нещо. Виждал съм я тази дума.

Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът „=“, общо взето, изчерпва мисленето им. „Виждам“ = „изяждам“.

Но докато пореше лагуната като стрела, мозъчето й се просмукваше полека с определени екзистенциални опасения, по-простичко казано — със съмнения.

Знаеше, че е най-голямата акула наоколо. Всички, които бяха дръзнали да й се опълчат, или избягаха, или се натъкнаха на доброто старо „=“. И все пак тялото й твърдеше, че нещо я догонва със страховита скорост.

Обърна се грациозно във водата и тутакси видя стотици крака и хиляди пръсти, сякаш ненадейно попадна в магазин за деликатеси.

Много неща се вършеха в Невидимия университет и за жалост обучението беше сред тях. Преподавателите отдавна бяха застанали безстрашно лице в лице с препятствието и бяха усъвършенствали всевъзможни методи, за да го заобиколят. Никой не възразяваше, защото студентите правеха съвсем същото.

Системата действаше без засечки и както често става, полека се превръщаше в традиция. Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма, фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене 3 3 Същото като Многозначна логика, но още по-така. ), че лекциите се провеждат по Същество, значи всичко е наред.

Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.

Беше средата на следобеда. Професорът по Неопределени изследвания изнасяше лекция в учебна зала 3Б, а задрямването му по същото време в кресло пред камината беше формална подробност, на която никой тактичен човек не би наблегнал.

Ридкъли го срита в глезените.

— Ох!

— Извинявай, че те прекъсвам, Професоре — нехайно изрече архиканцлерът. — Боговете да са ни на помощ, но трябва да свикам Съвета на магьосниците. Къде са останалите?

Професорът си разтърка краката.

— Знам, че Лекторът по Съвременни руни по програма е в зала ЗБ 4 4 Всички виртуални лекции се изнасят в зала 3Б, която между другото не може да бъде открита в архитектурния план на Университета и освен това, според общото мнение, е безкрайна по размери. . Но не знам къде е всъщност. Заболя ме, да знаеш…