Тери Пратчет - Глинени крака

До ушите им стигаше шум като от работата на бавен кълвач, захванал се с особено твърдо дърво. В ритъм с тези звуци долитаха и гневните слова измежду очите на животното:

— На ти, на ти, проклета буцо месища…

Бикът спря. Въртеше глава, за да зърне поне с едно око какво, по дяволите, го налагаше така, но все едно се опитваше да си види ушите. Заотстъпва с клатушкане.

— Фред! — обади се Ваймс със съскащ шепот. — Слизай от гърба му, докато е зает…

Сержантът панически преметна крак през огромния гръб на Роджър и се смъкна на улицата. Ваймс го издърпа във входа на една къща. След секунда го избута отгам. Нямаше желание да се намира в затворено пространство близо до Фред Колън.

— Фред, защо целият си в говна?

— О, сър, туй не е най-лошото, дето ме сполетя.

— А стига, бе! Че какво може да е по-лошо?

— Сър, разрешавате ли да отида да се изкъпя по-скоричко?

— Не, но се дръпни една крачка назад. Къде ти е шлемът?

— За последен път го видях нахлупен на една овца. Сър, бях вързан и натикан в едно мазе, но се освободих геройски! И ме подгони един от ония големи, сър!

— И къде се случи?

Колън се бе надявал да не стигнат до този въпрос.

— Нейде из кланиците, сър. Беше много мъгливо и…

Командирът на Стражата сграбчи сержанта за китките.

— Туй какво е?

— Вързаха ме с някакви върви, сър! Но с голям риск за живота си аз…

— Ей, никакви върви не са — отсече Ваймс.

— Не са ли, сър?

— Приличат ми на фитили за свещи.

Колън го изгледа с невинно недоумение.

— Туй улика ли е, сър? — попита ободрен.

Командирът на Стражата го шляпна жвакащо по гърба.

— Добре си се справил, Фред. — Побърза да изтрие ръката си в панталона. — Потвърждаваш догадките ни.

— И аз тъй си помислих! — припряно забърбори сержантът. — Да бягам при господин Ваймс, викам си, че да потвърждавам…

— Фред, а гномът защо налага с глава бика?

— Туй е Лудичкия Артър, сър. Дължим му един долар. Той… доста ми помогна, сър.

Роджър вече беше на колене, зашеметен и объркан до немай къде. Не че Лудичкия Артър можеше да му нанесе смъртоносен удар, обаче просто не се спираше. След малко шумът започна да изнервя околните.

— Да му помогнем ли? — предложи Ваймс.

— И самичък се справя чудесно, сър.

Гномът ги чу и им се ухили.

— И без номера, ей! Искам си долара, че да не подхвана и вас като бика! Един от тия гадове веднъж настъпил дядо ми!

— Зле ли е пострадал?

— Кой, бикът ли? Ами да. Дядо направо му откъснал единия рог.

Ваймс решително хвана Колън за рамото.

— Хайде, Фред, имаме още работа…

— Ей, ти! — прекъсна го нечий глас. — Стражник си, доколкото виждам. Я ела по-чевръсто насам!

Командирът на Стражата се завъртя бясно на пети. Някакъв мъж разблъскваше тълпата.

А Колън прецени, че най-лошият момент от живота му може и да не е настъпил. Ваймс имаше навика да реагира като камък, запратен от катапулт, щом чуеше подобни думи, и то изречени от определен вид мънкащ, блеещ глас.

Нахалникът се държеше с надменността на аристократ. Личеше гневът на човек, който не е свикнал с житейските затруднения и току-що е установил, че едно от тях му се е стоварило на главата.

Ваймс бодро отдаде чест.

— Тъй вярно, сър! Стражник съм, сър!

— В такъв случай ела с мен и арестувай онова нещо. Притеснява работниците ми.

— Какво нещо, сър?

— Един голем, човече! Влезе най-дръзко в манифактурата ми и започна да пише по проклетите стени!

— Каква манифактура, сър?

— Просто ела с мен, стражнико. Между другото съм близък приятел на вашия командир и не бих казал, че ми допада отношението ти.

— Много съжалявам, сър — отвърна Ваймс с най-веселия си глас, от който сержант Колън отдавна бе свикнал да се плаши.

На отсрещната страна на улицата наистина имаше невзрачна манифактура. Надменният тип ги въведе вътре.

— Ъ-ъ… Той спомена някакъв голем, сър — смънка сержантът.

Ваймс познаваше отдавна Фред Колън.

— Да, Фред, затуй е много важно ти да останеш на пост отпред и да си отваряш очите.

Облекчението изригна у сержанта като облак пара от вентил.

— Слушам, сър!

Манифактурата беше пълна с шевни машини и пред всяка кротко седеше някой. Гилдиите много мразеха подобни делови начинания, но понеже Гилдията на шивачките имаше твърде слаб интерес към шиенето, нямаше кой да създава главоболия на собственика. Ремъците от машините стигаха до макари под тавана, които се задвижваха от вал, на свой ред задвижван от… Ваймс го проследи с поглед до края на помещението… Аха, крачно колело, в момента неподвижно и видимо изпочупено. Двама големи стояха окаяно до него.