Тери Пратчет - Глинени крака

Колън отстъпи, но нещо го побутна в кръста. Беше прасе.

И то не приличаше на розовите си събратя от картинките. Имаше размерите на пони. И бивни. За розово и дума не можеше да става. Синьочерната му остра четина стърчеше. Сержантът се постара да бъде справедлив и помисли, че поне червеникавите очички са съвсем прасешки.

Това мило животинче му напомняше за глигана от страшната детска приказка, който изтребил хрътките, изкормил коня и хапнал за закуска ловеца.

Колън се обърна, за да се спаси с бягство, и се натъкна на бик, който пък приличаше на излишно уголемено кубче телешки бульон, и то с крака. Въртеше грамадната си глава, за да види и с двете си очи сержанта. Веднага стана ясно, че никое от тях не харесва гледката.

Бикът наведе глава. Нямаше място за засилване, но поне можеше да мушка и да бута.

Животните се скупчиха около сержанта и той прозря, че има само един начин да се отърве.

По цялата уличка се въргаляха натръшкани мъже.

— Здравейте, здравейте — изрече капитан Керът. — Какво става тук?

Един нещастник, който стискаше дясната си ръка и пъшкаше, вдигна глава.

— Бяхме нападнати изневиделица!

— Нямаме време за глупости — отсъди Ваймс.

— Може би трябва да намерим — възрази Ангуа и му посочи отсрещната стена с вече познатите им букви: „НЯМА ГОСПОДАР…“

Керът разпитваше жертвата.

— Нападна ви голем, нали?

— Тъй беше! Злобна гнусна твар! Изскочи от мъглата и ни връхлетя. Нали ги знаете какви са!

Керът му се усмихна жизнерадостно, а погледът му се плъзна от лицето на мъжа към захвърления наблизо тежък чук. Виждаха се доста разпилени инструменти, сред тях и извит в идеален кръг дълъг лост.

— Брей, какъв късмет сте имали, че сте ходили толкова добре въоръжени.

— Той ни отвърна — упорстваше мъжът и се опита да щракне с пръсти. — Ей тъй… ооох!

— Май сте си изкълчил пръстите…

— Вярно е!

— Хм, дали е възможно хем да ви връхлети от мъглата, хем да ви отвърне? — замисли се Керът.

— Ама всички знаят, че на тях им е забранено да се опъват, като ги удариш!

— Аха, „да се опъват, като ги удариш“… — повтори Керът.

— Не е редно да си се разхождат спокойно по улиците — смънка омърлушено нападнатият и се извърна.

Някой дотича. От мътилката изскочиха двамина мъже с окървавени престилки.

— Ей натам отиде! — кресна единият. — Ще го догоните, ако побързате!

— Не се мотайте, де! — подканяше другият. — За к’во ги плащаме тия данъци?

— Мина навсякъде по пазара и пусна животните! До последното! По Свинския хълм не може да се припари!

— Значи един голем е пуснал животните? — не повярва веднага Ваймс. — Какво му е щукнало?

— Аз отде да знам? Извел козела-изменник от кланицата на Чорапин и сега половината проклети добичета вървят подире му! После напъха стария Фосдайк в машината му за колбаси…

— Какво?!

— Не, бе, не завъртя ръчката. Само му тури стрък магданоз в устата, пусна му глава лук в гащите, овъргаля го в овесено брашно и го набута в машината!

Раменете на Ангуа се разтресоха. Дори Ваймс се ухили.

— После влезе в птицекланицата, награби господин Търуили и… — Мъжът се запъна, защото го слушаше и дама, макар че тя едва се сдържаше да не прихне. Продължи смутено и припряно: — А бе, послужи си с малко градински чай и чесън, ако се сещате…

Другият закима.

— Дъртият Търуили повече няма да погледне тия подправки, хващам се на бас.

На Ангуа й се наложи да им обърне гръб.

— Я му кажи к’во стана при вас, както си колехте свинете — подкани вторият.

— Няма нужда — завъртя глава Командирът на Стражата. — Вече ми е ясно.

— Да, де, ама горкият Сид е най-обикновено чираче и не заслужаваше да му сторят такова нещо!

— Лошо… — промълви Керът. — Ами… аз май имам един мехлем, може да…

— А ще му помогне ли за ябълката? — заяде се касапинът.

— Да не му е напъхал ябълката в гърлото?

— Не, от обратната страна!

Ваймс трепна.

— Леле…

— Няма ли нищо да направите, а? — разфуча се касапинът.

Лицето му беше само на една педя от носа на Ваймс.

— И вие можете да хванете ябълката за дръжката — учтиво напомни Командирът на Стражата.

— Ама аз сериозно ви питам! Вие к’во ще правите? Аз съм данъкоплатец и си знам правата!

Побутна с пръст бронирания нагръдник на Ваймс, чието изражение се вдърви на секундата. Погледна показалеца, после и големия червен нос на мъжа пред себе си.

— В такъв случай ви предлагам да вземете друга ябълка и да си я…