Тери Пратчет - Глинени крака

Керът отдаде чест.

— Слушам.

— Радвам се. Тръгвай.

„А ако Ветинари загази наистина, никой не би казал, че си се навъртал около него…“

Капачето зад малката решетка в портата на Хералдическата палата се отвори със скърцане, съпроводено от ръмжене и скимтене.

— Да? Вие пък какво желаете?

— Аз съм ефрейтор Нобс.

Едно око се долепи до решетката, за да съзерцава творението пред себе си в целия му ужас.

— Вие да не сте бабуинът? Бяхме поръчали един за…

— Не. Идвам за един родов герб.

— Вие?!

Краткото възклицание побра цялото убеждение на издалия го, че има всевъзможни степени на благородството, простиращи се от равнището, надминаващо дори кралското, надолу чак до простолюдието, но в случая на ефрейтор Нобс ще трябва да бъде въведена нова най-низша категория.

— Тъй ми е наредено — унило обясни Ноби. — Всичко стана заради един пръстен, дето си го имам отдавна.

— Я минете през задния вход — смили се човекът зад портата.

Джуджето подреждаше оскъдните си професионални пособия, които смести някак в бившата тоалетна, когато тих звук го накара да се обърне. Ангуа се облягаше на рамката на отворената врата.

— Какво искаш? — сопна се Дребнодупе.

— Нищо особено. Дойдох само да ти кажа да не се притесняваш. Няма да се изтърва пред никого, ако не желаеш да се разчуе.

— Изобщо не разбирам за какво говориш!

— Вече ме лъжеш.

Джуджето изтърва епруветката върху импровизираната работна масичка и се свлече тежко на табуретката.

— Ама ти как позна? Дори другите джуджета не са наясно! Толкова внимавах как се държа!

— Да речем, че имам… особени дарби — нерешително промълви Ангуа.

Дребнодупе започна да търка разсеяно една колба.

— Не проумявам защо толкова се тревожиш — продължи Ангуа. — Мислех си, че джуджетата бездруго едва забелязват разликата между мъже и жени. Половината, които домъкваме тук по член 23, са от женски пол, поне аз го знам. Тъкмо тях укротяваме най-трудно…

— А какъв е този член 23?

— „Налитане с диви викове в пияно състояние с намерение да отсечеш краката на хората през коленете“ — веднага изрецитира Ангуа. — По-лесно е да ги записваме по номера в протоколите. Виж какво, в този град много жени биха искали да си подредят живота по джуджешки. Иначе какъв избор имат? Сервитьорки, Гилдията на шивачките или съпруги. А ти например можеш да вършиш всичко, което правят мъжете…

— Да де, стига да върша само онова, което правят мъжете — възрази Дребнодупе. Ангуа се запъна.

— О… Ясно. Ха! Позната история.

— Не умея да въртя брадва! — завайка се Веселка. — Страх ме е да се бия! И си мисля, че песните за злато са тъпотия! Мразя бирата! Дори не мога да пия като другите джуджета! Опитам ли се да излея цялата халба в гърлото си, всеки път почти удавям онези, дето са седнали зад мен!

— Да, сигурно е нужна особена ловкост — съгласи се Ангуа.

— А тук видях едно момиче да си върви по улицата и мъжете да подсвиркват подире му! И можете да носите рокли! Пъстри!

— Олеле… — Ангуа с мъка потисна смеха си. — И откога дамите от джуджешката общност се вълнуват от тези неща? Заблуждавах се, че сте много доволни от обичаите си…

— Лесно е да си доволна — мрачно вдигна рамене Дребнодупе, — когато не познаваш друг живот. Нищо им няма на панталоните-ризници, ако не си чувала за бельо!

— О, да… — смънка Ангуа.

Искаше да се настрои съчувствено и донякъде успяваше, но трябваше да стисне устни, за да не подхвърли: „Вие поне не подбирате такива дрехи, че да се разкопчават лесно с лапи.“

— Надявах се, че тук ще си намеря друга работа — жално нареждаше Веселка. — Сръчна съм с иглата и отидох да поразпитам в Гилдията на шивачките, а какво се оказа?!

Тя млъкна изведнъж и се изчерви.

— Мнозина допускат тази грешка в началото — успокои я Ангуа, изправи се и приглади униформата си. — Впрочем вече си направила впечатление на Командира Ваймс със способностите си. Според мен ще ти хареса при нас. Всеки в Стражата си има своите проблеми. Нормалните хора не стават полицаи. Ще свикнеш.

— Командирът Ваймс е малко… — притеснено подхвана Дребнодупе.

— Свестен е, когато е в добро настроение. Много му се пие, но напоследък не смее да близне. Нали си чувала какво казват? „Без една може, с една не може.“ Затова е толкова наежен. Вкисне ли се, ще започне да те настъпва по петите и ще ти крещи да се стегнеш.

— Ти обаче си нормална — смутено каза Веселка. — Допадаш ми.

Ангуа я погали по главата.