Тери Пратчет - Глинени крака

„Тъй ли било вече? — подсмихна се мислено Ваймс. -Ето ти ги слуховете. Ако ги подправяхме с мъничко истина, цена нямаше да имат…“

— Като за труп диша доста добре — изрече на глас. — И мисля, че ще се оправи. Някой просто го е сварил неподготвен. Един лекар вече го прегледа. Не се тревожете.

„Само че неподготвен всъщност се оказах аз, защото трябваше да го пазя, нали?“

— За града ще бъде ужасно, ако го сполети беда! — натърти Керът.

Ваймс не откри нищо освен искрена загриженост в ясните му очи.

— Прав си. Но ние владеем положението. Ти не каза ли, че е имало още едно убийство?

— Да, в Музея на джуджешкия хляб. Някой е убил господин Хопкинсън с един от експонатите!

— Да не го е накарал да хапне от хляба?

— Не, ударил го е по главата, сър — обясни Керът с лека обида в гласа. — С Бойната франзела.

— Хопкинсън да не е едно старче с бяла брада?

— Да, сър. Нали помните, че ви запознах с него, когато ви заведох на изложбата на бумеранговите бисквити?

На Ангуа й се стори, че Ваймс трепна от спомена.

— И кой се е захванал да изтребва старци? — промърмори той, сякаш питаше целия свят.

— Не знам, сър. Стражник Ангуа не можа да открие нищо дори цивилна. — Керът размърда вежди многозначително. — Нито един експонат не е изчезнал. Ето с това е извършено престъплението.

Бойната франзела беше извънредно голяма. Ваймс я повъртя озадачено в ръцете си.

— Джуджетата я използват и като метателна брадва, нали?

— Точно така, сър. Миналата година на Игрите на Седемте планини Снори Щитогризеца събори с подобно оръжие шест яйца наведнъж от петдесет метра. И то със стандартна ловна франзела! Но това, което държите, е паметник на културата, сър. Вече не разполагаме с пекарската технология, необходима за изработването му. Бойната франзела е единствена по рода си.

— Значи е ценна?

— Извънредно, сър.

— А струва ли си да бъде открадната?

— Никому не бихте могли да я продадете! Всяко честно джудже би я разпознало от пръв поглед!

— Хм… Чухте ли вече за жреца, убит на Сбъркания мост?

Керът беше потресен.

— Дано не говорите за отец Тубелчек! Наистина ли?…

Ваймс не си направи труда да попита: „Че ти и него ли познаваш?“ Защото Керът познаваше всекиго.

— Как мислиш, дали е имал повече от един враг? — попита вместо това.

— Извинете, сър, не разбрах. Защо „повече от един“?

— Не е ли очевидно, че е имал поне един враг?

— Но той е… тоест беше много дружелюбен възрастен човек — промълви Керът. — Почти не излизаше от жилището си. Прекарва… тоест прекарваше цялото си време в четене на книги. Много се увличаше по религията. По всички религии. Изучаваше ги. Беше малко странен, но напълно безобиден. Защо някому би хрумнало да убие тъкмо него? Или пък господин Хопкинсън? Двама старци, които никому нищо лошо не са сторили…

Ваймс му върна Бойната франзела.

— Ще разкрием случаите. Стражник Ангуа, заеми се с това. Нека участва и… да, ефрейтор Дребнодупе. Той вече е навлязъл в разследването. Дребнодупе, и Ангуа е от Юбервалд. Може пък да имате общи познати.

Керът закима жизнерадостно, а лицето на Ангуа загуби всякакво изражение.

— А, х’друк г’хар Стражата, М’лкг’з — обърна се Керът към джуджето. — Х’х Ангуа… Ангуа г’хар, б’хк баргр’а М’лкг’з Кад’к… 12 12 „Добре дошъл в Стражата, ефрейтор Дребнодупе. Да ти представя Ангуа… Ангуа, покажи на Дребнодупе колко си напреднала в изучаването на джуджешкия език…“

Ангуа се съсредоточи и успя да изграчи:

— Грр’дукк д’буз-х’драк…

Керът се разсмя.

— Но ти каза: „Малко прелестно рудодобивно сечиво с женска природа“!

Веселко се вторачи в Ангуа, която отвърна с неразгадаем поглед и промърмори:

— Ами джуджешкият е твърде труден език, ако не си ял чакъл цял живот…

Джуджето май не можеше да се отърси от слисването си.

— Ъ-ъ… Благодаря… Аз… такова… трябва да се измия…

— А отравянето на лорд Ветинари? — обърна се Керът към Ваймс.

— Възлагам случая на най-печения сред нас — отвърна Командирът на Стражата. — Свестен, кадърен, познава всички ъгълчета и кътчета на двореца като петте си пръста… Накратко — аз поемам разследването.

От надежда Керът бързичко премина към омърлушено учудване.

— Не искате ли аз да поровя? Бих могъл да…

— Не. Угоди на прищявката на един дъртак. Искам да се върнеш в Централния участък и да поемеш нещата в свои ръце.

— Какви неща?

— Всички! Покажи на какво си способен. Обработвай документацията. Състави новия график на дежурствата. Крещи на всекиго! Чети докладите!